Уикипедия

Руска редакция на старобългарския език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
кат
Ред 1:
През [[10 век]] в [[Киевска Рус]] бива прието [[християнство]]то. За тази цел са необходими богослужебни книги, написани на разбираем език. През 10 век такъв език е само [[старобългарски език|старобългарският]] книжовен език.
 
След разпадането на общия [[праславянски език]], прадедите на днешните руси, беларуси и украинци говорят ''общ източнославянски език'', наричан сега [[староруски език]]. След налагането на старобългарската езикова норма в Киевска Рус, се създава книжовен език, който до голяма степен запазва системата на старобългарския език, но същевременно е и силно повлиян от говоримия староруски език. По този начин се оформя и '''руската''' (''източнославянската'') '''редакция на старобългарския език'''.
 
==Фонетични особености==
 
Във фонетиката на руската редакция на старобългарския език е характерно следното:
 
Line 11 ⟶ 10:
 
===Старобългарски особености===
 
Въпреки редицата проникващи живи източнославянизми в този книжовен вариант, основните характерни особености на старобългарския се запазват:
 
Line 23 ⟶ 21:
 
==Морфологични особености==
Освен фонетичните старобългаризми в руската редакция, има и морфологични: особености.▼
 
▲Освен фонетичните старобългаризми в руската редакция, има и морфологични:
 
#Окончанието за [[родителен падеж]] единствено число, [[именителен падеж|именителен]] и [[винителен падеж]] множествено число женски род и винителен падеж множествено число мъжки род е ''я'' (<''ę'') вместо ''ѣ'' (<''ě'') (''посрѣдѣ пьшениця'' – „''Остромирово евангелие''”; ''засыпати я живы'', ''пришлите моужа нарочиты'', ''дѣлають нивы своя и земля своя'' – „''[[Начална руска летопис|Лаврентиевска летопис]]''”, ''отъ плъти своея'', ''поминаета монастыря'' – „''Изборник''” 1076).
Line 35 ⟶ 32:
 
==Синтактични и лексикални особености==
 
В областта на синтаксиса най-важната старобългарска черта на руската редакция е ''дателният самостоятелен'' (Dativus aethicus), който не се среща в гражданските староруски текстове.
 
Line 43 ⟶ 39:
 
==Южнославянски влияния върху староруския език==
 
Влиянието на старобългарския език върху източнославянски в периода на [[християнизация]]та на древна Рус, се нарича в науката ''първо южнославянско влияние'' върху източнославянски. ''Второто южнославянско влияние'' започва през 13 век и е най-силно през 14 век, когато [[България]] и [[Сърбия]] падат под [[Турция|турска]] власт и южнославянските учени избягват в [[Русия]]. От този период в [[руски език|руския]] се настаняват думи като: ''одежда'', ''плен'', ''прах'', ''пещера'' и др.
 
Line 51 ⟶ 46:
[[Категория:Източнославянски езици]]
[[Категория:Киевска Рус]]
[[Категория:Руски език]]
[[Категория:Украински език]]<!--
[[Категория:Беларуски език]] -->
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Руска_редакция_на_старобългарския_език“.