Репликация на ДНК: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
Процесът осигурява точно копиране на [[ген]]етичната информация и предаването и от [[поколение]] в поколение. Репликация е и удвояването на [[хромозом]]ите, в основата на което е репликацията на [[ДНК]]. Като се спазва правилото за съответност (допълнителност, комплементарност), срещу азотната база А (Аденин) от едната [[полинуклеотидна верига]] застава Т (Тимин), а срещу Г (Гуанин) застава Ц (Цитозин) или обратното. Ако всеки „новодошъл“ [[нуклеотид]] се свърже с предходния, ще се получи нова полинуклеотидна верига – допълнително копие на изходната. Този „остроумен“ и същевременно прост механизъм стои в основата на процесите на съхраняване и предаване на генетичната информация във всяка [[клетка]]. Процесът, при който се удвоява ДНК се нарича репликация или биосинтеза на ДНК (синтез на ДНК).
Репликацията на ДНК се извършва през синтетичния период (S-период) от [[интерфаза]]та на митотичното делене ([[митоза]]). Репликацията протича в [[клетъчно ядро|ядро]]то на клетката. Ензимите, взимащи участие в процеса са ДНК-полимераза І , ДНК-полимераза ІІІ, ДНК-зависима РНК-полимераза (праймаза), ДНК-хеликаза и още редица други.
При започването на процеса ДНК-хеликазата се свързва с двойно-спиралната верига като къса слабите водородни връзки между базите. Пред ДНК-хеликазата върви ензимът ДНК-топоизомераза, който освобождава насъбралото се напрежение, получено вследствие на разплитането на веригата. Двете получени вериги се реплицират едновременно. Едната верига се нарича изоставаща, тъй като започва да се реплицира малко по-късно от другата, а другата се нарича водеща. Водещата верига се синтезира по непрекъснат способ в посока 5' -> 3'. Другата верига също се синтезира в посока 5'->3', но по прекъснат способ - на фрагменти, наречени Фрагменти на Оказаки.
ДНК-полимераза ІІІ се свързва с участък на ДНК-веригата, наречен иницииращ участък
Както всеки [[анаболитен процес]] репликацията на ДНК изисква енергия. Тя се доставя от самите изходни нуклеотиди - градивни [[мономер]]и на ДНК. Тези нуклеотиди съдържат [[дезоксирибоза]], свързана не с един, а с три фосфатни остатъка. Те притежават, подобно на [[АТФ]], богати на енергия химични връзки. При свързването им се отделят два фосфатни остатъка и енергия, която се използва за синтеза на полинуклеотидната верига на ДНК.
| |||