Модел на Ръдърфорд: Разлика между версии

Откриването на катодните лъчи, радиоактивността, рентгеновите лъчи и термое-лектронната емисия към края на XIX и началото на XX в. води до заключението, че атомът е сложна система, една от съставните части на които е електронът. През 1910 г. Ърнест Ръдърфорд (Rutherford) насочва поток от а-частици към метално фолио с дебелина 4.10-6 m (около 3300 атомни слоя). Една част от тези частици премина¬ва безпрепятствено през фолиото, без да промени посоката на своята траектория. Това Ръдърфорд установява със сцинтилатор, направен на основата на цинков сулфид, който свети при удар с положително наелектризираните а-частици. Една малка част от тези частици променят посоката на движението си на известен ъгъл, а друга незначителна част, приблизително една на 10 000, се връща обратно (фиг. ИЛ). Свободното преминаване на ос-частиците може да се обясни с приемането,

че електроните и положителните заряди изпълват само малка част от пространс¬твотопространството, което заема атомът. Рязкото обратно връщане на някои от тях показва, че те се срещат с други едноименно наелектризирани частици, които заемат много малък обем в сравнение с обема на атома и имат много по-голяма маса от маса¬та на а-частиците. Слабото отклонение на някои а-частици се дължи на премина¬ванетопреминаването им близо до положително заредената част на атомите.

Въз основа на тези резултати Ръдърфорд предлага модел, според който ато¬мът се състои от положително наелектризирано ядро с много малки размери, ко¬етокоето заема централната част на атома. Около ядрото обикалят по орбити отрица¬телноотрицателно наелектризираните електрони, общото число на които е равно на положи¬телния заряд на ядрото. Поради аналогията на този модел със Слънчевата систе¬масистема той е наречен планетарен.