Артюр Рембо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Биография инфо |
име=Артюр Рембо |
Line 14 ⟶ 13:
== Биография ==
Роден е на 20 октомври 1854 в Шарлевил, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична - била принудена да отглежда четирите си деца след като съпруга й ги напуска.
Роден е на 20 октомври 1854 в Шарлевил,Франция.Баща му,Фредерик Рембо,е морски капитан,а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична-била принудена да отглежда 4 си деца след като съпруга й ги напуска.Започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на [[литература]]та прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в [[Париж]], той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно, след като изпраща едно от най-известните си стихотворения "Пияният кораб" на [[Пол Верлен]], който му помага да влезе в средите на парижката бохема. Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с [[Верлен]] му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастният поет. [[1873]] г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с [[Верлен]] идва период на дълго странстване между [[Лондон]], [[Шарлевил]] и [[Брюксел]]. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че [[Верлен]] стреля по Рембо и го ранява в ръката. [[Верлен]] е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.▼
През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия.След тази случка започва вторият период от негиовия живот - на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877,а през 1878 рабори в Кипър за една френска фирма.През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с [[литература]]. Когато умира през [[1891]] г. всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. ▼
Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на [[литература]]та прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в [[Париж]], той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения "Пияният кораб" на [[Пол Верлен]], който му помага да влезе в средите на парижката бохема.
В [[литература]]та Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се,че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на [[Бодлер]]. Приживе не издава стихосбирка.▼
Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.▼
▲
▲През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от
▲В [[литература]]та Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на [[Бодлер]]. Приживе не издава стихосбирка.
<!--
== Училищен живот ==
От страх, че децата й прекарвали твърде много време под влиянието на бедните деца от квартала, Мме Рембо преместила семейството си в Корс де Орлеанс през 1862
▲От страх, че децата й прекарвали твърде много време под влиянието на бедните деца от квартала, Мме Рембо преместила семейството си в Корс де Орлеанс през 1862 година. Условията в този район били доста по – добри и макар, че момчетата били обучавани вкъщи от майка си, те били изпратени в Пансион Росатр. Но за петте години, прекарани в училището, тяхната страховита майка отново наложила волята си, подтиквайки ги към педантичен успех. Тя наказвала синовете си като ги карала да учат стотици стихове на латински език наизуст, и ако ги рецитирали погрешно ги лишавала от храна. Когато Артюр бил на 9, той написал есе, протестирайки срещу наложеният в училището латински език. Той не одобрявал работата в училище, а майка му продължила непрестанния си контрол; на децата не било разрешено да се отдалечават от майка си и докато не станали на 16 години тя продължавала да ги води и взема от училище.
Като момче Артюр бил дребничък с кестенява коса и тъмносини очи. Когато станал на 11 – той и неговият брат били изпратени да учат в колежа в Шервил. До тогава книгите, които четял се ограничавали само до Библията, но също обичал приказки и приключенски истории, като например романите на Джеймс Купър и Густав Еймърд. Той имал огромен успех в училище и бил най-добрият в класа си, освен по математика и науките. Много от неговите учители забелязали способността на младия ученик да попива голямо количество материал. През 1869 година той спечелил 8 първи награди в училище, включително награда за религиозно образование, а през 1870 година – 7 първи награди.
Когато станал трети курс, Мме Рембо, очакваща голям училищен успех на втория си син, наела домашен учител – отец Аристе Леритиер, за частни уроци. Леритиер впечатлил младия си ученик и успял да го накара да заобича Гръцкия и Латинския език както Френската класическа литература. Той също бил и първият човек, окуражаващ момчето да пише оригинални стихотворения както на френски, така и на латински. Първата печатна поема на Рембо била “Les Etrennes des orphelines” ( “Новогодишният подарък на сирачетата” ), която била публикувана в Revue pour tous's на 2 януари 1870 година. Две години след публикуването на поемата му, нов учител на име Джорджес Изамбард, пристигнал в колежа Шервил. Изамбард станал ментор по литература на Рембо, но скоро Рембо започнал да гледа на него като на по – голям брат. Когато станал на 15, Рембо демонстрирал творческа зрялост – първата поема, която той показал на Изамбард : "Ophélie", щяла по-късно да бъде включена в антологиите като една от най-добрите поеми на Рембо. Когато избухнала Френско – Пруската война, се наложило Изамбард да напусне Шервил и Рембо паднал духом. Той избягал в Париж без пари за билет и впоследствие бил
От късния октомври 1870 година, Рембо станал особено провокативна личност; започнал да пие, да говори грубо, да пише еротични (порнографски) поеми и да краде книги от кварталните магазини, а на мястото на предишния му спретнат и чист външен вид се появили размъкнати, мръсни дрехи и дълга коса. Носели се слухове, че е постъпил в Парижката комуна през 1871 г.
-->
▲Приятел на Рембо го окуражил да напише писмо на Пол Верлен – изтънчен поет символист. Приемайки съвета му, Рембо изпратил на Верлен две писма, съдържащи някои негови поеми. Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: “Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те”; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.
▲Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.
== Произведения ==
* ''Poésies''
* ''Le bateau ivre'' (1871)
|