Ренесансова архитектура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3:
[[Image:Tempietto05.jpg|thumb|240px|[[Темпието]] ди Сан Пиетро в Монторио, Рим, 1502 година, от Браманте. Този малък храм показва мястото на смърта на свети Петър.]]
[[Image:Temple Of Vesta ~ Rome.jpg|thumb|240px|[[Храмът на Веста]], Рим, 205 година. Като един от важните храмове на Древен Рим става модел за Темпието на Браманте]]
{{Ренесанс}}
 
'''Ренесансова архитектура''' е архитектурата в периода от началото на ХV век до края на ХVІ и началото на ХVІІ век. Стилът се наблюдава в различни региони на Европа, където е имало осъзнато използване и развитие на елементи от материалната култура и начина на мислене характерни за [[Древна Гърция|древногръцки]]я и [[Древен Рим|древноримски]] периоди.
Line 34 ⟶ 35:
 
'''Висок ренесанс'''<br>
През този период, усвоенитеУсвоените антични концепции се прилагат с пълна увереност. Най-изявен сред архитектите е [[Браманте]], който разширява простото прилагане на класическите принципи в осъвременена архитектура. Неговата творба [[Темпието]] ди Сан Пиетро е директно взаимствана от кръглите древноримски храмове, без да робува буквално на класическата форма. Влиянието на стилът му ще доминира в италианската архитектура през целия ХVІ век.
 
'''Маниеризъм'''<br>
През този период, архитектите използват уголемени солидни форми за подчертаване на монументалността и пространствените връзки. Ренесансовият идеал за хармоничност отстъпва пред по-свободни и експресивни ритми. Характерни за стила са работите в архитектурата на [[Микеланджело]], на който се приписва изобретяването на "гигантския ордер" - огромни пиластри, изтеглени от основата до горния край на фасадата. Той използва тези похвати при проектите си за [[Капитолий]] в [[Рим]].
 
'''Преход към барок'''<br>
Като нов архитектурен стил, разпространен и извън границите на Италия, много от другите страни развиват вид от проторенесансов стил преди построяването на напълно формулираните ренесансови сгради. Всяка страна прибавя собствините си традиции към новия стил, така че се получава разнообразие в архитектурата на различните региони.
 
В Италия, еволюцията на ренесансовата архитектура достигнала до маниеризма с работите на Микеланджело, Гуилио Романо и Андреа Паладио, довежда до развитието на бароковия стил в който същият архитектурен речник е използван в различна реторика.
 
В другите европейски страни бароковата архитектура става по-широко разпространена и развита от предхождащият ренесансов стил. Това довежда до създаването на значими произведения и извън пределите на континента.
 
== Бележки и източници ==