Според преданието, село Бов носи името на френския рицар [[Сен дьо Бьоф]], който пленен от воините на цар [[Калоян]], станал негов васал. След смъртта на император [[Балдуин Фландърски]] през [[1206]] год., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници в землището на днешното село.
Според местна легенда наименованието на селището произлиза от името на френският рицар маркиз Сен дьо Бьоф. Последният заедно с други пленени латински рицари след [[Битка при Адрианопол|битката при Одрин]] през [[1205]] г. бил заточен в лагера Костел, край днешния град [[Севлиево]]. По късно, през [[1206]] г. непосредствено след смъртта на император [[Балдуин Фландърски]], като васал на българския владетел [[Калоян]], граф дьо Боф заедно с още около 1000 латински рицари бил разселен в планинските предели на Искърския пролом. Остановил се тук завинаги, на посоченото място графа заварил местни български селяни. Тук той се заселил, усновал ново поселище, въздигнал и крепост, а след време оставил и името си на селището. Оттогава и до ден днешен всички наричат това селище с побългареното му име Бов.
Народният поет [[Иван Вазов]] посещава района на Бов пише следното в пътеписа си “Разходка по Искъра” с присъщото си многословие относно името той заключава:
