Румънска пропаганда сред куцовласите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Румънска пропаганда сред куцовласите''' ({{lang-el|Η ρουμανική προπαγάνδα}}) е термин, с който се обозначават усилията на [[Румъния|румънската държава]] за култивиране на [[румънци|румънско]] съзнание сред куцовласите ([[арумъни]] и [[мъгленорумъни]]) на [[Балкани]]те - предимно в [[Македония (област)|Македония]] и [[Епир]]. Румънската пропаганда е най-активна от края на 19 век до [[Балканска война|Балканската война]], когато земите населени с арумъни са разделени между Гърция, Сърбия и Албания. В Букурещ се изработва теорията, че румънската държава е наследница и закрилник на населението, което е латинизирано. Турското правителство, с цел да изостри отношенията между Румъния и България, се отнася със симпатии към румънските искания, като признава правото на Букурещ да закриля куцовлашкото население в културен и религиозен аспект.
През юли 1900 година дейци на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] и [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] убиват румънския журналист [[Стефан Михайляну]] и един бългърин-турски шпионин в Букурещ. Това предизвиква дипломатически скандал, който за кратко изправя България и Румъния на ръба на войната. На шумен процес в Букурещ през ноември 1900 година всички заловени получават солидни присъди. Българското правителство е принудено да арестува някои дейци на ВМОК като [[Борис Сарафов]], [[Владислав Ковачев]] и други. По-късно на делото Сарафов и другарите му са оправдани. Румънските власти се възползват от антибългарската истерия в страната, за да ограничат още повече дейността на българските културни институции.
Румънска пропаганда се появява в Епир и Македония отново по време на Втората световна война, когато областите населени от арумъни са окупирани от Италия и в Епир за кратко дори се създава автономно [[Пиндско княжество|Пиндско арумънско княжество]].
| |||