Разлика между версии на „Петербургски протокол“

м
редакция без резюме
(Нова страница: '''Петербургският протокол''' ('''Санктпетербургският протокол'''), сключен на 26 април 1913 г., е спо...)
 
м
'''Петербургският протокол''' ('''Санктпетербургският протокол'''), сключен на [[26 април]] [[1913]] г., е споразумение за решаване на спора между [[България]] и [[Румъния]] за [[Южна Добруджа]] по време на [[Балканска война|Първата балканска война]].
'''Петербургският протокол''' ('''Санктпетербургският протокол'''), сключен на 26 април 1913 г., е споразумение за решаване на спора между [[България]] и [[Румъния]] за [[Южна Добруджа]] по време на [[Балканска война|Първата балканска война]]. Обезпокоено от българските успехи във войната и от голямото разширение на България в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], румънското правителство на [[Титу Майореску]] настоява да получи териториални компенсации в замяна на своя неутралитет. Първоначално то претендира за земите на юг до линията [[Силистра]] – [[Балчик]] (общо 3&nbsp;300 км<sup>2</sup>), а впоследствие иска преместване на границата до [[Тутракан]] – [[Балчик]]. Българо-румънските преговори в [[Лондон]] и в [[София]] през януари-февруари 1913 г. са безуспешни, тъй като правителството на [[Иван Евстратиев Гешов|Гешов]] отказва да направи съществени отстъпки.<ref>''История на българите'', Том IV: Българската дипломация от Древността до наши дни (колектив), ИК „Труд“, София 2003, ISBN 954-621-213-X, стр. 312-313</ref> Спорът между двете страни заплашва да прерасне в общоевропейски конфликт, тъй като Румъния е съюзник на [[Централни сили|Централните сили]], а България – на [[Антанта]]та. По тази причина страните от двата военно-политически блока посредничат за дипломатическо решение. Българската и румънската страна се съгласяват да приемат техния арбитраж. На 18 март под председателството на руския министър на външните работи [[Сергей Сазонов]] започва конференция на посланиците на „Великите сили“ ([[Русия]], [[Франция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Австро-Унгария]] и [[Германия]]) в [[Петербург]]. На 26 април (9 май по [[нов стил]]) е подписан протоколът, с който България отстъпва на Румъния град Силистра и околностите в радиус от 3 км.<ref>Марков, Г. ''България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г.'', София 1989, [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_1.html 4.1. Добруджанският въпрос на посланическата конференция в Петербург] (от сайта „Книги за Македония“, 16.10.2009)</ref><ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 463-466</ref>
 
'''Петербургският протокол''' ('''Санктпетербургският протокол'''), сключен на 26 април 1913 г., е споразумение за решаване на спора между [[България]] и [[Румъния]] за [[Южна Добруджа]] по време на [[Балканска война|Първата балканска война]]. Обезпокоено от българските успехи във войната и от голямото разширение на България в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], румънското правителство на [[Титу Майореску]] настоява да получи териториални компенсации в замяна на своя неутралитет. Първоначално то претендира за земите на юг до линията [[Силистра]] – [[Балчик]] (общо 3&nbsp;300 км<sup>2</sup>), а впоследствие иска преместване на границата до [[Тутракан]] – [[Балчик]]. Българо-румънските преговори в [[Лондон]] и в [[София]] през януари-февруари 1913 г. са безуспешни, тъй като правителството на [[Иван Евстратиев Гешов|Гешов]] отказва да направи съществени отстъпки.<ref>''История на българите'', Том IV: Българската дипломация от Древността до наши дни (колектив), ИК „Труд“, София 2003, ISBN 954-621-213-X, стр. 312-313</ref> Спорът между двете страни заплашва да прерасне в общоевропейски конфликт, тъй като Румъния е съюзник на [[Централни сили|Централните сили]], а България – на [[Антанта]]та. По тази причина страните от двата военно-политически блока посредничат за дипломатическо решение. Българската и румънската страна се съгласяват да приемат техния арбитраж. На 18 март под председателството на руския министър на външните работи [[Сергей Сазонов]] започва конференция на посланиците на „Великите сили“ ([[Русия]], [[Франция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Австро-Унгария]] и [[Германия]]) в [[Петербург]]. На 26 април (9 май по [[нов стил]]) е подписан протоколът, с който България отстъпва на Румъния град Силистра и околностите в радиус от 3 км.<ref>Марков, Г. ''България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г.'', София 1989, [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_1.html 4.1. Добруджанският въпрос на посланическата конференция в Петербург] (от сайта „Книги за Македония“, 16.10.2009)</ref><ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 463-466</ref>
Петербургският протокол оставя неудовлетворени румънските претенции за сметка на България. Затова скоро след началото на [[Междусъюзническа война|Втората балканска война]] Румъния се намесва с военна сила в полза на бившите български съюзници [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]] и завладява Южна Добруджа.
 
Петербургският протокол оставя неудовлетворени румънските претенции за сметка на България. Затова скоро след началото на [[Междусъюзническа война|Втората балканска война]] Румъния се намесва с военна сила в полза на бившите български съюзници [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]] и завладява [[Южна Добруджа]].
 
== Вижте също ==
* [[Букурещки договор (1913)|Букурещки договор]]
 
== Източници ==