Черна (област Добрич): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
== История ==
Населеното място е разположено в гориста местност. Турското име на Черна е Енидже. Някога недалеч от селището е имало лешникова гора. Затова и наричали селото Енидже кьой фандаклъ /новото село край лешниковата гора/. Много малко се знае за историята на населеното място. Известно е, че през 19-ти век селото е било с турско население. Предполага се, че населеното място тогава се е намирало на около 2 км. североизточно от днешното селище. Предание разказва, че в средата на 19-ти век старото село е било покосено от чумна епидемия. Оцелелите турци решили да се преместят. Когато построили къщите си на новото място, нарекли селото “Енидже” /нов живот/. Българите се появяват край двете дерета, обграждащи Черна в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Предполага се, че първите български заселници са дошли от Кръгулево. След окупирането на Южна Добруджа от Румъния през 1918 г. тук са заселени колонисти - куцовласи от македонските планини. След 1940 г. на тяхно място идват преселници от Северна Добруджа. Те са основно от селата Голям и Малък Гаргалък – на 25-30 км. южно от Кюстенджа. Няколко са теориите защо по време на масовото преименуване на населените места в Добруджа през 40-те години на 20-ти век селото Енидже фандаклъ е получило името Черна. Според историци от Добрич причината е, че през Първата световна война много от мобилизираните местни хора са загинали при завоя на р. Черна в Македония. Тази хипотеза обаче е напълно непопулярна сред днешните жители на населеното място. През 40-те години на миналия век кмет на селото става Иван Димов – учител по професия, родом от Карапелит. Тогава животът бил много труден. Месеците, които Иван Димов прекарал на кметския пост му се видели черни и това го мотивирало да даде предложение за българско име на населеното място, разказа 59-годишният Тодор Димов. Това е и най-разпространената сред хората в Черна хипотеза за името на селото.
По бойните полета на Втората световна война мобилизираните в армията жители на Черна се сражават геройски. Селото се гордее с четирите медала за храброст на Недялко Петров. Единственият останал жив фронтовак – 86-годишният Господин Колев Енчев е носител на три военни отличия. Въпреки напредналата си възраст, той не престава да работи по полето. Училището в Черна е създадено непосредствено след възвръщането на Южна Добруджа към България – през късната есен на 1940 г. То функционира и до днес. Носи името “Братя Миладинови” и в него учат 100 деца от Черна и Кръгулево. Детската градина се посещава от 20 малчугани. Само 3 от тях са от български произход. Преобладаващата част от децата – както в забавачницата, така и в училището са ромчета.
В Черна функционират две чешми. По-старата открай време се нарича “Горчивата”. Другата се намира непосредствено до входа на селото откъм Добрич. Наричат я “сладката” чешма. Предвижда се на стотина метра от нея да бъде изграден православен храм. Църква в Черна не е имало никога. Жителите на добричкото село са организирали подписка за построяване на православен храм. Подготовката на градежа вече е започнала. Предстои най-трудното – да се намерят средства за построяването на църква.
Спираме в центъра на селото – пред сградата на читалището, в която се помещава и кметството. Отсреща е джамията. Край нея е оживено, функционират и търговски обекти. Кметът на Черна Иван Марев ни очаква в кабинета си. Заради студеното време е запалил за пръв път закупената наскоро печка – тип “камина”.
Жителите на Черна са около 600. Етническият състав е смесен – българи, роми и турци. Къщите в селото са 180. Землището на Черна е 13 200 дка. Обработва се от няколко арендатори. Те осигуряват работа за десетина души. Още толкова са наетите по програми за временна заетост. Безработицата е голяма. Повечето трудоспособни жители на Черна получават социални помощи.
През отминалото лято са извършени няколко важни ремонта. 15 000 лв. са изразходвани за реконструкция на читалищната сграда, още толкова – за ремонтни дейности в училището. 1500 лв. са стрували частичните ремонтни дейности в детската градина. Най-голямото перо в бюджета ни за капиталови разходи се оказа пълното преасфалтиране на 400 кв. м. по пътя за Кръгулево. Там бяха зейнали истински кратери и ремонтът бе належащ. Похарчихме 50 000 лв. Не можем да се оплачем от ръководството на Община Добричка – кметът Петко Петков и екипът му откликват с разбиране на проблемите в Черна, казва кметът на селото Иван Марев.
И тук не липсва интерес от чужденци за закупуване на имоти. Шест къщи в селото вече са собственост на англичани. Само един от новите собственици е дошъл да види имота си. Останалите не са се появявали. Идват само представители на фирмите-посредници, разкрива Иван Марев. Къщите в Черна струват от 10 000 до 15 000 лв.
Кметът на Черна предлага да ни покаже мястото, избрано за строеж на православен храм. По пътя минаваме край изоставена двуетажна сграда. Допреди 15-ина години тя е била собственост на РПК. Функционирал е търговски комплекс с магазини, сладкарница, бръснарница и ресторант. Срещу двуетажната бетонна постройка е разположена сграда от румънски тип. Сега тук се помещава здравната служба. По-рано сградата е била пощенска станция, а под нея е имало селска баня. В близост е и масивна каменна постройка, преди две десетилетия тук е функционирала като фурна.
Стигаме до мястото, което жителите на Черна са избрали за православен храм. То е в гориста местност в края на селото.
Разделяме се с кмета на Черна Иван Марев с пожелание скоро да се видим отново за откриването на православния храм . Около 200 са християните в населеното място. Впечатляващ е фактът, че готовност да помогнат за построяването на църква са изразили роми и турци, които изповядват исляма. Ако всичко мине по план, до 2007 г. Черна може да бъде огласена от звън на черковни камбани. Всичко зависи от възможностите на жителите на населеното място и щедростта на дарителите.
<!-- == Религии == християни мюсюлмани
| |||