Дупнишки говор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 3164830 на C philev (б.)
C philev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 5:
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са:
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка).
* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа).
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд)
* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа).
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени:
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга)
** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: ''дъ̀го'' (дълго), ''гъ̀там'' (гълтам)
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица),
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен)
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт).
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''.
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време ''-а'': ''òдаòдим'' (ходя), ''плèтаплèтем'' (плета).
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще'').
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''.
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо).
Line 21 ⟶ 20:
 
== Вижте също ==
* [[Софийски говор]]
* [[Преходни говори]]
* [[Кюстендилски говор]]
* [[Самоковски говор]]
* [[Благоевградски говор]]
* [[Преходни говори]]
 
== Източници ==
* [http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#dupnishki Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.]