'''Аверки Попстоянов''' е [[България|български]] [[духовник]], [[писател]], автор на църковни песнопения и деец на българското просветно и национално [[Възраждане]].
== Биография ==
Роден е в [[Рила]] в семейство на свещеник. Учи в [[Рилския манастир]], [[Карловац]], [[СересСяр]], [[Мелник]] и [[Букурещ]] на разноски на манастира. Учителства във [[Видин]] (1835-36), [[Казанлък]] (1836-38) и в [[Кюстендил]] като главен учител на класното училище (1850-58). Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и Царственик (Историята на [[Паисий]]). Въвежда в кюстендилското училище взаимоучителната метода. През време на учителстването в [[Кюстендил]] е и секретар на [[Авксентий Велешки]]. [[Игумен]] (1858-78) на [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]] "Свети Йоаким Осоговски", където през 1872 г. поема председателството на революционния комитет. Автор на "Житие светаго Григория" (1852), "Оглашение кратко за българските деца" и "Пособие за просвещение" (1852)и др. [[Игумен]] на [[Жаблянски манастир|Жаблянския манастир]] (1879-1881). Аверки Попстоянов е един от най-известните представители на Рилската църковна певческа школа от първата половина на XIX век, неговите произведения , записани с помощта на Хрисанфовата нотация се съхраняват в [[Рилския манастир]].
