Владимир Бехтерев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: nl:Vladimir Bechterev
Редакция без резюме
Ред 29:
}}
 
'''Владимир Михайлович Бехтерев''' е руски невропатолог, [[физиолог]], [[психолог]], основоположник на рефлексологията и [[патопсихология]]та в [[Русия]] и академик. Доброволец и [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878)]].
'''Владимир Михайлович Бехтерев''' е руски невропатолог, [[физиолог]], [[психолог]] и основоположник на [[рефлексология]]та и [[патопсихология]]та в [[Русия]]. Бехтерев е най-известен с работата си върху асоциираните рефлекси (обикновено наричани с термина на [[Иван Павлов|Павлов]] „[[условен рефлекс|условни рефлекси]]“). Работейки по едно и също време с Павлов, Бехтерев дава нов живот на областта. Докато Павлов се занимава предимно със секрециите от [[жлезите]], Бехтерев обуславя реакциите на моторното отдръпване с лапата на [[куче]] и [[ръка]]та на [[човек]]. Той използва и такива рефлекси като внезапния допир на ръката до нещо студено, което предизвиква рефлекса на секване на дъха. Бехтерев смята асоциирания [[рефлекс]] за основата на цялото поведение и работи с речта като комплексен рефлекс. Джон Уотсън се позовава на немско/френския превод от 1913 г. на книгата на Бехтерев в президентското си обърщение към конгреса на Американската психологическа асоциация през 1915 г. — време, когато е имало само няколко преведени статии на Павлов. Независимо от по-екстензивните методи на Бехтерев, Павлов е по-всеобхватен и има по-стимулиращи идеи.
 
==Биография==
 
Владимир Бехтерев е роден на 20 януари 1857 г. в с. Сорали, Елабуцки уезд, Вятска губерния. Семейството е на дребен служител от старинния дворянски род ''Бехтеревых''. Завършва Вятската гимназия и Сантк Петербургската медико-хирургическа академия.
 
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===
В началото на войната, двадесет годишния Владимир Бехтерев се записва доброволец в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров. Служи в България в лазарета на XVI- а Пехотна [[дивизия]]. Едновременно е военен кореспондент на в-к „Северный вестник“. В началото на зимата на 1877 г. поради заболяване се завръща в Русия и продължава образованието си.
 
===Път в науката===
Специализира психични заболявания в клиниката на [[професор]] Мержеевски, както и в [[Германия]], [[Австро-Унгария]] и [[Франция]](1884). През 1881 г. защитава докторска дисертация. [[Доцент]] и ръководител на катедра в Санкт Петербургската медико-хирургическа академия (1881) и [[професор]] в Казанския университет. Основател на „Неврологичен вестник“. Член на медицинския съвет при Министерството на вътрешните работи (1894) и Военния министър (1895). През 1908 г. основава „Психоневрологическия институт“. Тук създава собствена школа и обучава стотици ученици.
===Научни приноси===
Автор на фундаментални трудове :„Проводящие пути спинного и головного мозга“, „Основый учении о функции мозга“, „Обяективная психология“.
'''Владимир Михайлович Бехтерев''' е руски невропатолог, [[физиолог]], [[психолог]] и основоположник на [[рефлексология]]та и [[патопсихология]]та в [[Русия]]. Бехтерев е най-известен с работата си върху асоциираните рефлекси (обикновено наричани с термина на [[Иван Павлов|Павлов]] „[[условен„условни рефлекс|условни рефлекси]]“рефлекси“). Работейки по едно и също време с Павлов, Бехтерев дава нов живот на областта. Докато Павлов се занимава предимно със секрециите от [[жлезите]], Бехтерев обуславя реакциите на моторното отдръпване с лапата на [[куче]] и [[ръка]]та на [[човек]]. Той използва и такива рефлекси като внезапния допир на ръката до нещо студено, което предизвиква рефлекса на секване на дъха. Бехтерев смята асоциирания [[рефлекс]] за основата на цялото поведение и работи с речта като комплексен рефлекс. Джон Уотсън се позовава на немско/френския превод от 1913 г. на книгата на Бехтерев в президентското си обърщение към конгреса на Американската психологическа асоциация през 1915 г. — време, когато е имало само няколко преведени статии на Павлов. Независимо от по-екстензивните методи на Бехтерев, Павлов е по-всеобхватен и има по-стимулиращи идеи.
 
== Източници ==
* Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998
* Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", С., 1986, с. 47
 
== Външни препратки ==
* [http://vlp.mpiwg-berlin.mpg.de/people/data?id=per326 Picture, biography, and bibliography] in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science
Line 41 ⟶ 54:
[[Категория:Руски психолози]]
[[Категория:Руски психиатри]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Военни кореспонденти]]
 
[[cs:Vladimir Michailovič Bechtěrev]]