Преди разсъмване на 17 юни българите предприемат офанзива по целия фронт от [[Царев връх (Осоговска планинаОсогово)|Султан тепе]] (в Осоговската планина) до [[Удово]] (на Вардар). [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] завладява подстъпите, но не и самия Султан тепе. [[Седма пехотна рилска дивизия]] край [[Дренок (Община Пробищип)|Дренак]] и 2-ра бригада от [[Четвърта пехотна преславска дивизия|Четвърта преславска дивизия]] при [[Добрево (Община Пробищип)|Добрево]] изтласкват противника на 5-10 километра от Злетовска река. [[Осма пехотна тунджанска дивизия]] форсира Брегалница при [[Щип]] и води кръвопролитни боеве с Дринската (I призив) и Моравската (I призив) дивизия на Ежов рид и край [[Сушево (Община Щип)|Сушево]]. Крайните левофлангови части на 4-та армия (3-та бригада от Седма дивизия) завземат железопътната станция [[Удово]], охранявана от слаби сръбски части.<ref>Ратковић, стр. 257-266; Дървингов, П. ''История на Македоно-одринското опълчение''. Том II, Печатница „Нов живот“, София 1925, стр. 605-607</ref>
Въпреки внезапното нападение, 4-та армия среща твърда съпротива на сърбите и не успява да постигне желания бърз успех.<ref>Филипов, стр. 428</ref>
