Сливен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „{{Селище в България“ |
м Премахната редакция 3171057 на 78.83.164.223 (б.) |
||
Ред 1:
{{Селище в България
| област=Сливен
| екатте = 67338
| герб = BUL Сливен COA.png
| надм-височина=243
| пощ-код=8800
| тел-код=044
| сев-ширина=42.6833
| изт-дължина=26.3333
| Кмет=Йордан Лечков<!-- | адрес-община= бул. „Цар Освободител“ 1<br />п.к. 303<br />тел.: xxxx/xx-xx<br />[mailto:kmet@sliven.bg е-поща] -->
| bgmaps=x=968726E217A5&y=908326E71DAA|sat=42.686,26.329|
}}
'''Слѝвен''' е [[град]] в Югоизточна [[България]]. По големина на населението се нарежда на 8-мо място в страната. С население от 115 000 жители той е административен център на [[Община Сливен]] и на [[Област Сливен]], и се намира в близост до градовете [[Нова Загора]] и [[Ямбол]]. Най голямото пристанище в България - това в [[Бургас]] - се намира на 102 км в източна посока от Сливен. Сливен е известен като „града на 100-те [[Войвода|войводи]]“, свързани с [[хайдути|хайдушкото]] движение. Старото име на града е Саволен и е образувано от сливането на трите реки - р. Стара река, р. Куруча и р. Асеновска на територията на града.<ref>[http://purebulgaria.com/bg/cities/1527/Сливен Старото име на града е Саволен (още Туида, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне)]</ref>
== История ==
=== Античност ===
Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към [[новокаменна епоха|новокаменната епоха]] — VI [[хилядолетие]] пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността [[Хисарлъка]] — невисок [[хълм]] в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V — III век пр.н.е.- [[траки]]йска [[керамика]] и [[елини]]стични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена [[асти]], [[кабилети]] и [[селети]]. Тяхната независимост просъществувала до времето на [[Филип Македонски]] и [[Александър Велики]], които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват [[перси|персите]], [[келти|келтите]] и [[бастарни|бастарните]].
През [[2 век пр.н.е.]] започват римските завоевания в [[Тракия|Североизточна Тракия]]. Районът на Сливен става част от [[Римска империя|Римската империя]] най-вероятно около 72 — 71 г. пр.н.е, когато са покорени [[Кабиле]] и [[Аполония]]. През [[46 г. пр.н.е.]] землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.
Нов етап от обитаването на [[Хисарлъка]] е от началото на новата ера — II — IV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида (Суида, Цоида). Името най-вероятно е тракийско с неясно досега значение. Името е споменато и от [[Хиерокъл]], който го определя като един от четирите града в източноримската провинция [[Хемимонтус]] (създадена като част от диоцеза Тракия при [[Диоклециан]]), освен столицата ѝ [[Адрианопол]], а също така и от [[Прокопий Кесарийски]] в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от [[Анхиало]] по горното течение на [[Тунджа]] до [[София|Сердика]] на [[запад]].
В намерен надпис от началото на [[3 век]] селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града [[Августа Траяна]], (днешен [[Стара Загора]]). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на [[Зевс]] и [[Аполон]], което е открито на територията му.
След преместването на столицата на Римската Империя в [[Константинопол]] селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Имало е и таен проход към реката на запад.
Крепостта избягва нашествието на [[готи|готите]] през [[378]] г, но е разрушена при набезите на [[хуни|хуните]] през V век. Възобновена е по време на император [[Анастасий I]] ([[491]] — [[518]] г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южна стена. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на 1,80 метра външно от основната.
Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна [[базилика]] с [[баптистерий]] (пристройка към ранно [[християнски]]те храмове, където са кръщавани възрастни), която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на [[Юстиниан I]]. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка.), а се простира и в околната местност. От „Списъкът на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия. С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град [[Кабиле]] (между днешните Сливен и [[Ямбол]]). През IV век най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в [[Диоспол]] (днешен [[Ямбол]]). Седалището на епископа обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и [[Ямбол]].
Туида/Цоида престава да съществува около [[598]]-[[599]] г., когато отново е разрушен, най-вероятно от [[авари]] и [[славяни]]. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между [[авари|аварите]] и византийския генерал [[Коменциус]].
=== Средновековие и османско владичество ===
Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около [[705]] г., като част от заселената със [[славяни]] област [[Загора]], дадена на [[Тервел]] според договора му с византийския император [[Юстиниан II|Юстиниан II Ринотмет]]. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г, от когато е намерен оловен печат на [[Борис I|княз Борис-Михаил]]. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в [[Преслав]]. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти.
Градът продължава да съществува и след унищожаването на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. В средата на [[10 век]] за кратко е бил във владение на [[печенези]]те, след което започва упадък. През [[1153]] г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ [[Идриси]], който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“. Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през [[13 век]]. Селището се измества на друго място, което още не е локализирано.
По време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 [[манастир]]а, които оформяли комплекс, наричан малка [[Света гора]].
По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през [[1388]] г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от [[1609]] и [[1668]] г. Градът е средище на силно хайдушко движение против османските поробители. Известен е като „градът на стоте войводи“. Там са родени борците за българската свобода Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Злати войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, [[Георги Трънкин]], Стоян Кръстев, [[Панайот Хитов]], Стоян Папазов, Никола Аджемов, Божил Бахов, [[Хаджи Димитър]], Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др. В качеството си на Главен свещеник на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] отец Амфилохий от Сливен освещава [[Самарско знаме|Самарското знаме]] в [[Плоещ]]. Известни местности в [[Сливенска планина|Сливенската планина]], свързани с хайдушкото движение са: Кушбунар, [[връх Българка]], Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Хутула, Кална усоя, Хайдушка пътека и др.
=== Предосвобожденски период и възраждане ===
През [[17 век]] Сливен се издига като занаятчийско средище. Градът е известен с производството на [[пушка|пушки]], [[пищов|пищови]], железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни нужди. 100 работилници произвеждат месечно 500 цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града.
През [[Възраждане]]то Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на [[Добри Чинтулов]] и други сливенски първенци през [[1860]] г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец [[Сава Доброплодни]], който написва първата в историята ни пиеса [[“Михал Мишкоед”]].
През [[1836]] г. в Сливен е открито първото [[промишленост|промишлено]] предприятие на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] — [[фабрика]]та за текстил на [[Добри Желязков]]. През [[1864]] г. е открита втора такава, а през [[1872]] г. се създават [[тютюн]]ева и [[спирт]]на фабрики.
От началото на XVI век Сливен е център на [[кааза]], която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. В регистър с описи на тимари от 1792 г. за пръв път се споменава Сливенски [[санджак]]. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821–1829 г. Така например Хаджи Христо Българин е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от [[българи]], [[албанци]], и [[гърци]], а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, [[Кримска война|Кримската война]] от 1853–1856 година, като участват и в [[Втора българска легия|Втората българска легия]] 1867–1868 г. Подобно на мнозина свои съграждани Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804–1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат Белградската крепост през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р [[Иван Селимински]], един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцкото [[Филики етерия]].
По време на руско-турската война от 1829–1830 г. Сливен е освободен от генерал И. И. Дибич — Забалкански. Тук се открива първата в българските земи руска дипломатическа мисия. След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в южна [[Русия]], [[Бесарабия]], [[Влашко]]. С това Сливенско претърпява тежък демографски и икономически удар, който притъпява устрема от дотогавашното му развитие и лишава града от първенствено положение в българските земи на юг от Стара планина. При липса на толкова мащабни изселнически вълни от първата половина на 19-и век, и предвид възпроизводителната динамика сред българите, Сливен днес би имал в пъти по-голямо население. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През [[1859]] г. сливенци изгонват гръцкия владика, а [[Сливенска епархия]] влиза границите на създадената на [[28 февруари]] [[1870]] г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който е посрещнат възторжено в града на [[3 юли]] [[1873]] г.
През [[Априлско въстание|Априлското въстание]] — [[1876]] г. Сливен е център на [[Втори революционен окръг]], с главен апостол [[Иларион Драгостинов]] и помощник-апостоли [[Стоил войвода|Стоил Вучков]], [[Георги Обретенов]] и [[Георги Икономов]]. Председател на окръга е Нено Господинов, подпредседател — Димитър Кукумявков, касиер — Петър Каракостов, секретар — Георги Киряков. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар по време на [[Руско-турската освободителна война]] от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На [[4 януари]] [[1878]] г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско робство.
[[П. Р. Славейков]] редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през [[1879]] г.
През [[19 век]] градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20 000 души население, по-голямата част от които българи. По това време в Сливен има 22 махали: Мангърска, Делибалта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчева, Коручанска, Драгойчева, Овчарска, Хадживълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др.
Стари названия на Сливен са: '''Савулен, Суида, Туйда, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне'''.
Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледката е описана още от [[Константин Иречек]]. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името на селището идва от сливането на трите реки преминаващи през града — Асеновска, Новоселска и Селишка. Според някои тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди Освобождението е бил с население около 20 000 души, а застроените му граници са били до днешните квартали [[Клуцохор]] (Кадакьой, Критохори), [[Комлука]] и [[Ново село (Сливен)|Ново село]] (Йенидже, Неохори).
== География и природни забележителности ==
[[Файл:Karandila2.jpg|thumb|300px|Изглед към Сливен от [[Източна Стара планина]]]]
[[Файл:Панорама Карандила.jpg|thumb|350px|Изглед към [[Карандила]]]]
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на [[Сливенска планина|Сливенската планина]] (връх Българка — 1181 м), от която започва [[Източна Стара планина]]. Северно от града е разположен природният парк "[[Сините камъни]]", който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от [[Сливенски Балкан|Сливенския Балкан]], известен под името [[Карандила]].
Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме [[Средна гора]] в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и [[Сакар]] на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след [[Руско-турските войни]] от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира "Долината на прасковите", чиито огромни плодови масиви бяха обновени през изминалите години.
В близост до Сливен се намират [[Сливенски минерални бани|Сливенските минерални бани]], водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститорски интерес. За Сливен е характерен падащият вятър бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.
Сливен отстои на 280 км източно от столицата [[София]], на 100 км от [[Бургас]] — най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границите с [[Република Гърция]] и [[Република Турция]].Предвижда се през Сливен да преминава трасето на [[Паневропейски транспортен коридор 8]].
<ref>http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html</ref>
== Икономика и административно-териториално делене ==
[[Файл:Shop at Wine factory in Sliven, Bulgaria September 2005.jpg|мини|]]
В Сливен има предприятия както от леката, така и от тежката промишленост. Произвеждат се електрически осветители и машини, мокети и килими, вълнени платове и бельо, макаронени и млечни изделия и пакетаж на хранителни стоки. Тук и едно от малкото останали предприятия за първична преработка на вълна.
== Население и вероизповедания ==
[[Файл:Сливенски митрополит Йоаникий.JPEG|дясно|мини|+ Сливенски митрополит Йоаникий]]
В града живеят представители на различни етнически групи: [[българи]], [[арменци]], [[евреи]], [[каракачани]], [[цигани]], [[турци]] и [[руснаци]]. Двете основни вероизповедания са православно християнство и ислям.
{| border="2" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0em; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%;"
|-
|'''Храм'''
|'''Година на отваряне'''
|-
|Катедрален храм "Свети Димитър"
|[[1831]] г.
|-
|Църква "Свети Никола"
|[[1834]] г.
|-
|Църква "Света София"
|[[1836]] г.
|-
|Църква "Свети Николай Чудотворец"
|
|-
|Християнска Баптистка Църква
|[[1991]] г.
|-
|Евангелска Петдесятна Църква
|-
|Евангелска Съборна Църква
|
|-
| Църква "Св.Петка"
|Направена е първа копка през месец юни [[2008]] г.
|}
== Образование, култура и наука ==
''В града културната дейност е представена от:''
* [http://reglibsliven.iradeum.com/ Регионална библиотека "Сава Доброплодни"];
* Ансамбъл за народни песни и танци "Сливен";
* Клуб на дейците на културата;
* Детски хор "Дружна песен",* Симфоничен оркестър;
* Хор "Добри Чинтулов", участие в който вземат и ученици от различни училища в града;
{| border="2" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0em; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%;"
|-
|'''Училище'''
|'''Директор'''
|'''Официален сайт'''
|-
|ПМГ"Добри Чинтулов"
|Бисерка Василева
|http://pmg-sliven.com/bg/
|-
|ГПЗЕ "З.Стоянов"
|Дамян Петров
|http://gpze.hit.bg/
|-
|Хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов"
|Екатерина Иванова Петкова
|http://hg.sliven.net
|-
|ПГЕЕ "Мария Склодовска-Кюри"
|Добри Маргенов
|http://www.mariecurie.hit.bg/teachers.html
|-
|ПГХТ "Академик Неделчо Неделчев"
|Лиляна Якимова
|http://www.pght-sliven.com/
|-
|ПГТО "Добри Желязков"
|
|
|-
|ПГИ "Проф. д-р Димитър Табаков"
|
|
|-
|Инженерно-педагогически факултет на ТУ, София
|
|
|-
|Колеж към ТУ, София
|
|
|-
|НХГ за ПИ "Димитър Добрович"
|Тодор Терзиев
|
|-
|ПГМ-Професионална гимназия по Механотехника
|
|http://pgmsliven.hit.bg/
|}
=== Читалищна библиотека „Зора“ ===
Читалищна [[библиотека]] „Зора“ е институция, която се намира в пределите на [[град]] Сливен и обслужва нуждите на неговите жители. Читалищната библиотека има многогодишна история и в нея се съхранява най старата [[книга]] в Сливен, датирана от началото на [[турско робство|турското робство]] за [[българи]]те.
=== Най-старата книга на Сливен ===
На първата и страница е записано „'''OPERVM/“ARISTOTELIS" TOM VSII/ LIRORVMAPI'''", а най-отдолу скромно е отбелязана [[година]]та [[1597]]. Книгата е печатана 200 години след падането на [[България]] под [[турско робство]], и възрастта и е 410 години. По това време в България цари мрак, безпросветност и тотална хегемония на чужда [[вяра]], чужда [[култура]], [[морал]] и порядки. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след [[Гутенбергова библия|Гутенберговата библия]]. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р [[Иван Селимински]] или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека „Зора“. Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която удивително прилича на старите [[папирус]]и, върху които хората са пишели някога. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от [[хартия]], която и до днес се е запазила. Печатният [[шрифт]] е дело на [[ювелир]].
=== Театри ===
{| border="2" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0em; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%;"
|-
|'''Театър'''
|'''Кратко описание'''
|'''Официален сайт'''
|-
|Драматичен театър "Стефан Киров"
|Театралните традиции в Сливен започват преди 140 години, когато в града се открива първата театрална [[сцена]]. През [[1918]] г. се създава първата професионална театрална трупа в читалище "Зора". [[Драматичен театър "Стефан Киров"]] е професионален държавен театър от 50 г. Новата сграда на театъра е построена през [[1986]] г. и разполага с голяма зала (484 места), камерна зала (121 места), [[балет]]на зала, просторно фоайе на две нива с бар за зрители, административна част. През 2008 г. [[театър]]ът чества своята 90 годишнина.
|http://www.theatresliven.com
|-
|Куклен театър
|
|
|}
=== Музеи ===
{| border="2" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0em; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%;"
|-
|'''Музеи и галерии'''
|'''Работно време'''
|'''Телефон'''
|-
|Къща-музей "Хаджи Димитър"
|09:00-12:00 и 14:00-17:00 ч.; почивен ден неделя; от XI до IV месец без събота и неделя.
|044/622 496
|-
|Национален музей на текстилната индустрия
|8:30-17:00 ч.0; почивни дни събота и неделя.
|044/624 006
|-
|Къща-музей "Добри Чинтулов"
|
|
|-
|Къща-музей на сливенския градски бит от [[19 век|XIX век]]
|
|
|-
|Исторически музей
|
|-
|Художествена галерия "Сирак Скитник"
|9:00-18:00 ч.; почивни дни неделя и понеделник.
|044 62 53 42
|
|-
|Художествена галерия "Димитър Добрович"
|9:00-18:00 ч.; почивни дни неделя и понеделник.
|044/62 20 83
|
|
|}
=== Спорт ===
* [[ОФК Сливен 2000]] е футболният клуб на града, достигнал, най-високи успехи
* Волейболен клуб-Сливен Създаден през 2003 г.,активно участва във всички възрасти девойки в първенствата на Българска Федерация Волейбол
* Баскетболен клуб "Тони-7" създаден 2000 г.,шампион на "А" група за Жени сезон 2009/2010,многократен медалист от девическите първенства на България
== Побратимени градове ==
Сливен е [[побратимен град]] с:
* {{Флагче|Румъния}} [[Алба Юлия]], [[Румъния]]
* [[Файл:Flag of Russia (bordered).svg|20px]] [[Воронеж]], [[Русия]]
* [[Файл:Flag of Germany.svg|20px]] [[Гера]], [[Германия]]
* [[Файл:Flag of Jordan.svg|20px]] [[Джараш]], [[Йордания]]
* {{флагче|Гърция}} [[Кесаряни]], [[Гърция]]
* [[Файл:Flag of Georgia (bordered).svg|20px]] [[Кутаиси]], [[Грузия]]
* [[Файл:Flag of Hungary.svg|20px]] [[Печ]], [[Унгария]]
* [[Файл:Flag of Belarus.svg|20px]] [[Светлогорск (Беларус)|Светлогорск]], [[Беларус]]
* [[Файл:Flag of Turkey.svg|20px]] [[Текирдаг]], [[Турция]]
* [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Тернопол]], [[Украйна]]
* {{флагче|Китай}} [[Чунцин]], [[Китай]]
==Личности==
* [[Личности (Сливен)|Личности, свързани със Сливен]]
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
{{commonscat|Sliven|Сливен}}
* [http://www.sliven.bg/ Официалната страница на Община Сливен]
* [http://www.regionsliven.com/ Официалната страница на Област Сливен]
* [http://www.snimka.bg/album.php?album_id=5316 Снимки от Сливен]
* [http://live.sliven.net/ Камери на Живо от Сливен]
* [http://liternet.bg/folklor/sbornici/da_bi_gorata_dumala/content.htm Хайдушки фолклор от Сливенския край]
* [http://zora.sliven.net Официален сайт на Читалищна библиотека „Зора“ при град Сливен]
* [http://www.regionsliven.org/ Новини от Сливен от RegionSliven.ORG]
* [http://www.sliven.net/ Новини от Сливен от Sliven.NET]
* [http://www.sliven-news.com/ Новини от Сливен от Sliven-News.COM]
* [http://www.sliveninfo.com/ Новини от Сливен от SlivenInfo.COM]
* [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/K%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D1%82/572/index.html Къща-музей "Сливенски бит"]
* [http://www.icf-bg.com/ ФОНДАЦИЯ ИНИЦИАТИВА СЪПРИЧАСТНОСТ]
{{Шаблон:Квартали на Сливен}}
{{Градове в България}}
{{Епархии на Българската православна църква}}
[[Категория:Сливен| ]]
[[Категория:100 национални туристически обекта]]
[[cs:Sliven]]
[[da:Sliven]]
[[de:Sliwen]]
[[en:Sliven]]
[[fi:Sliven]]
[[fr:Sliven]]
[[hr:Sliven]]
[[id:Sliven]]
[[it:Sliven]]
[[kk:Сливен]]
[[lb:Sliwen]]
[[lt:Slivenas]]
[[mk:Сливен]]
[[nl:Sliven (stad)]]
[[nn:Sliven]]
[[no:Sliven]]
[[os:Сливен]]
[[pl:Sliwen]]
[[pt:Sliven]]
[[ro:Sliven]]
[[ru:Сливен]]
[[sk:Sliven]]
[[sr:Сливен]]
[[sv:Sliven]]
[[tk:Sliwen]]
[[tr:Sliven]]
[[uk:Слівен]]
[[vo:Sliven]]
[[war:Sliven]]
[[zh:斯利文]]
| |||