Брегалнишка битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 74:
== Анализ ==
Действията командващите на българската страна в битката – генералите [[Михаил Савов]] и [[Стилиян Ковачев]], търпят много критики от съвременници и по-късни историци. Като тяхна грешка се отчита фактът, че започват офанзивата на 17 юни разпръснато, без концентрацията на сили, необходима за решителен пробив в един участък от фронта. Атаката към слабо защитените Удово и Криволак в първите дни на битката е всъщност „удар във вода“, който отвлича твърде големи български сили далеч от противника. Прехвърлянето на тези войски след боя при Криволак към централния и северния сектор на фронта идва твърде късно, за да внесе обрат в битката.<ref>Ратковић, стр. 266; Дървингов, стр. 607, 611-612</ref>
За разлика от Ковачев, войвода [[Радомир Путник]] съсредоточава значителни сили за масирания удар по десния български фланг при Кочани и с това печели битката. Той обаче също е критикуван затова, че под влияние на локалните български успехи при Криволак и Пирот прекъсва настъплението към Царево село и [[Горна Джумая]] и изпуска шанс да разгроми напълно 4-та българска армия.<ref>Ратковић, стр. 256, 279-282</ref>
Като фактор, спомогнал Путник да събере сили за удара към Кочани, се отчита закъснялото и мудно включване на българската 5-та армия на генерал [[Стефан Тошев]] в бойните действия. След поредица от противоречиви заповеди от главното командване, на 20 юни тя настъпва от района на [[Кюстендил]] в поречието на [[Крива река (река в Република Македония)|Крива река]] към долината на [[Пчиня]] и през следващите шест дни успява да притисне сериозно левия фланг на сръбската 1-ва армия – Дунавската (II) дивизия. Тези успехи идват твърде късно за българите и имат само локално значение.<ref>Марков, стр. 86; Ратковић, стр. 280-282, 284-285, 287</ref>
==Бележки==
| |||