Хаджи Димитър (балада): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
Редакция без резюме
Ред 1:
{{сливане|Хаджи Димитър (поемабалада)}}
'''„Хаджи Димитър“''' е поема от [[Христо Ботев]]. Творбата е отпечатана за първи път във вестник „Независимост“ през 1873 г.
'''"Хаджи Димитър"''' е балада, написана от именития български поет и революционер [[Христо Ботев]], издадена за пръв път през [[1873]] г. във в. „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“, датата на написване е неизвестна. Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбирката „[[Песни и стихотворения]]“, която Ботев издава съвместно със [[Стефан Стамболов]].
 
Според [[Захари Стоянов]], Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3158&Level=1 | заглавие = Хаджи Димитър | достъп_дата = 2010-01-14 | автор = | дата = | издател =slovo.bg | език = }}</ref>
{| class="toccolours" style="float: right; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 85%; background:#c6dbf7; color:black; width:23em; max-width: 23%;" cellspacing="5"
| style="text-align: left;" |
"Настане вечер, месец изгрее,
<br> звезди обсипят свода небесен.
<br> Гора зашуми, вятър повее,
<br> Балканът пее хайдушка песен!"
|-
| style="text-align: right;" | <small> - Седма [[строфа]] от баладата, изписана със златни букви върху вратата на поезията в [[Париж]].</small>
|}
 
Написана е по повод сражението на връх [[Бузлуджа]] на 18 юли 1868 г., при което [[Хаджи Димитър]] е смъртоносно ранен и почива от раните си 20-тина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в [[Сърнена Средна гора]], където е и погребан.
==Идея==
През [[1868]] г. четата на войводите [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] преминават [[Дунав]]а. След няколко сражения с турската войска българите са разбити, а войводите намират смъртта си.
 
==Текст==
Ботев познавал лично и двамата. {{източник|Няколко години по-късно сред българите започнал да се разпространява слух, според който двамата войводи са се все още живи и укривайки се в Балкана подготвят голямо въстание, което ще освободи родината им. Ботев написал стихотворението вероятно, за да е опълчи на скептично настроените към този слух, не защото сам вярвал във физическото оцеляване на съратниците си, а защото знаел, че душата на бореца за свобода не умира, а продължава да живее сред народа. Самата поява на подобен слух потвърждава неговата теза.}}
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
 
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
 
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
 
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
 
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
 
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
 
"Настане вечер, месец изгрее,
<br> звезди обсипят сводасводът небесен.;
<br> Горагора зашуми, вятър повее,
<br> Балканът пее хайдушка песен!"
 
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
 
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
 
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
 
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
 
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{уикиизточник|Хаджи Димитър|Хаджи Димитър}}