Хаджи Димитър (балада): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{сливане|Хаджи Димитър (
'''„Хаджи Димитър“''' е поема от [[Христо Ботев]]. Творбата е отпечатана за първи път във вестник „Независимост“ през 1873 г.
Според [[Захари Стоянов]], Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3158&Level=1 | заглавие = Хаджи Димитър | достъп_дата = 2010-01-14 | автор = | дата = | издател =slovo.bg | език = }}</ref>
"Настане вечер, месец изгрее,▼
<br> звезди обсипят свода небесен.▼
<br> Гора зашуми, вятър повее,▼
<br> Балканът пее хайдушка песен!"▼
Написана е по повод сражението на връх [[Бузлуджа]] на 18 юли 1868 г., при което [[Хаджи Димитър]] е смъртоносно ранен и почива от раните си 20-тина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в [[Сърнена Средна гора]], където е и погребан.
==Текст==
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
== Източници ==
<references />
{{уикиизточник|Хаджи Димитър|Хаджи Димитър}}
|