Сизиф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: id:Sisifus |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Image:Nekyia Staatliche Antikensammlungen 1494 n2.jpg|thumb|right|280px|[[Персефона]] надзирава Сизиф в
[[Image:Sisyphus by von Stuck.jpg|thumb|right|''Сизиф', [[Франц фон Щук]], 1920.]]▼
'''Сизиф''' ({{lang-grc|Σίσυφος}}) в [[древногръцката митология]] е строител и цар на Коринт, който след смъртта си е осъден да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутал до горе, отново падал.
▲[[Image:Nekyia Staatliche Antikensammlungen 1494 n2.jpg|thumb|right|280px|[[Персефона]] надзирава Сизиф в [[Подземно царство|Подземното царство]], [[Атика|Атическа]] чернофигурна [[амфора]], ca. 530 BC, [[Staatliche Antikensammlungen]] (Inv. 1494)]]
'''Сизиф''' в [[древногръцката митология]] е син на [[бог|бога]] на ветровете [[Еол]] и [[Енарет]], съпруг на плеядата [[Меропа]], цар на [[Коринт]]. Според някои по-късни извори е баща на [[Одисей]] от [[Антиклея]], преди тя да се омъжи за втория си съпруг [[Лаерт]].▼
Син е на [[бог]]а на ветровете [[Еол]] <ref>Омир, Илиада VI 153 </ref> и [[Енарета]]. Основал град Ефир (древното име на Коринт). По-късно се оженил за плеядата [[Меропа]] и заедно имали следните синове: [[Главк]], Орнитион, Ферсандър и Алм <ref> Павзаний, Описание на Елада II 4, 3 </ref>. Според поема на Евмел, получил властта в Ефир от [[Медея]]<ref> Павзаний, Описание на Елада II 3, 11 </ref>.
▲
▲[[Image:Sisyphus by von Stuck.jpg|thumb|right|''Сизиф', [[Франц фон Щук]], 1920.]]
Сизиф бил най-хитрият сред хората. Забелязал, че [[Зевс]] похищава тайно [[нимфа]]та [[Егина]] и го издал на баща ѝ речния бог [[Азоп]]. Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф бога на смъртта [[Танатос]], но той успял да го окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната [[Арес]] бил пратен да освободи Танатос и да отведе виновника в подземното царство. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Така и станало и Сизиф се оплакал за това на [[Персефона]] и помолил [[Хадес]] да го пусне обратно на земята, за да накаже светотатницата. Веднъж озовал се на земята обаче, Сизиф не бързал да накаже жена си и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.
Line 9 ⟶ 12:
От там идва изразът ''сизифов труд'', което означава безполезен труд, безсмислено усилие.
В по-ново време писателят [[Албер Камю]] посвещава своето философско произведение „[[Митът за Сизиф]]“ на този герой от древногръцката митология.
== Източници ==
<references />
[[Категория:Древногръцки герои]]
| |||