Екатерина Комнина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cyrlat: 1 repl; |
форматиране: 6x й→ѝ, 5x интервали, 2x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 26:
| майка=[[царица]] [[Мария (Иван Владислав)|Мария]]
| герб=
}}<div align="justify">'''Екатерина''' е българска княгиня и [[Византия|византийска]] [[императрица]], съпруга на император [[Исак I Комнин]].
'''Екатерина''' е дъщеря е на българския [[цар]] [[Иван Владислав]] и [[царица]] [[Мария (Иван Владислав)|Мария]]. Сестра е на [[Пресиян II]] и [[Алусиан]].
След като [[Василий II Българоубиец]] унищожава [[Първото българско царство]] през 1018 г., в знак на благодарност към царица Мария, която прекратила съпротивата срещу византийците, императорът интегрирал семейството на Екатерина в редовете на византийската аристокрация.
Ред 41:
{{Цитат|А като го обвинявали, че насилствено завзел властта от Михаил, той казвал:"Срамувах се да робувам на този, който е бил заедно с мен роб, и да не получа дължимото. А с жена си се шегувал, като казвал, че по-рано била робиня, а сега той я е освободил. Казвал още за близките си, че те за другите са напаст, но за узурпатора подкрепа. А и императрицата Екатерина казвала, че на никаква жива твар не е ставала господарка, а е само сменила едно царство с друго.||[[Йоан Скилица]]. Хроника<ref>Цит. по: Тъпкова-Заимова, с. 82</ref>.}}
Екатерина обаче се ползва с високата си титла само две години
{{Цитат|"VII, 79. И тъй, оттогава смут обзе двореца. Там беше императрицата, тази чудна жена, първа по благородство, която никому не отстъпваше в най-голямата добродетел [благочестието], а същи и императорската дъщеря...Прочее, двете жени, както и братът на императора и племенникът му бяха обкръжили леглото му. Те му казваха последни думи и проливаха прощални сълзи. Искаха да го изпратят пак в Големия дворец, за да може, като отиде там, да вземе необходимите мерки и родът му, който е споделил нещастието му, да не изгуби щастливия царски живот....
80. И тъй, когато императорът се съгласи на тази промяна, той не изостави благородното си държание и не излезе от спалнята си воден за ръка.....Целият му род го беше окръжил, като всички ридаеха и ако можеха, биха издъхнали с него. Императрицата започваше жалбите, а дъщеря
81. Това правеха те тогава. А императорът си спомняше, че ще премине към по-добро съществуване, и искаше да промени живота си. Императрицата пък, като не знаеше, че това желание беше дълбоко в сърцето му, обвиняваше за намерението му повече наш всички, отколкото него. И тъй, когато видя и мен, тя ми каза: "Дано да се радваме на съветите ти толкова, колкото искаш, философе! Колко хубаво ни отвръщаш, като гледаш императора да приеме монашеския живот!"
Ред 51:
82. А аз веднага започнах да се кълна, че никога не съм мислил такова нещо, и попитах императора, който лежеше, откъде му беше дошло това намерение. Той каза: "Ами тя, придържайки се към женския си нрав (точно така каза той), ни пречи, когато замисляме най-доброто и обвинява повече другите, отколкото мен за решението ми." - "Да, каза тя. И ако би се отметнал, което искам и желая, хайде, аз приемам върху себе си всичките ти грехове. Аз ще се застъпя за теб пред съдника Бог за всички прегрешения, които си направил. Нека бъдеш оневинен за делата си, а мен би ми било приятно дори червеи да ме изядат, гъст мрак да ме покрие и огън да ме изгори. И сега няма ли да се смилиш над самотата ни? Каква душа имаш ти, за да си отидеш от двореца и да оставиш на мен най-непоносимото вдовство, а на дъщеря си най-тежкото сирачество? И за нас това няма да бъде всичко, а ще последва и по-лошо. Ръце, едва ли човеколюбиви, ще ни отведат на далечно заточение. А може би ще ни определят и по-тежка съдба, и някой човек, който не знае милост, ще гледа как се мъчат най-близките ти същества. Ти ще преживееш промяната в живота си или ще си отидеш вероятно щастлив , докато за нас ще остане живот, по-горчив от смъртта."
83. И тъй, това каза императрицата, но думите
За свой наследник Исак Комнин посочва [[Константин X Дука|Константин Дука]], при чието управение Екатерина продължила да се ползва с почестите, полагащи се на една августа, за което свидетелстват две по-късни писма
{{цитат|...След това се осведомявам за твое Могъщество. Как е истинската императрица, която е обвита и украсена с накитите на добродетелите, която и по рождение е получила царска кръв и е надхвърлила първоначалната си слава с още по-могъща царска власт.|[[Михаил Псел]] до императрица Екатерина<ref>Цит. по: Тъпкова-Заимова, с. 48</ref>}}
{{цитат|За много години на великата василиса и самодържавна владетелка на ромеите и на Константин, великия император на ромеите Дука|Послание от същия [т.е. Михаил Псел] като от самодържеца господаря Константин Дука<ref>Цит. по: Тъпкова-Заимова, с. 48</ref>}}
Екатерина последвала съпруга си и се замонашва под името Елена, а заедно с нея се замонашва и дъщеря ѝ Мария. За последните
{{цитат|Като облякъл монашески дрехи, Комнин се надявал известно време, че ще оздравее по някакъв начин, но като разбрал, че е окончателно загубен, отишъл в Студийския манастир, все още измъчван от болестта. Императрица Екатерина усилено го подтиквала към това решение.
А и императрица Екатерина и дъщеря
Едно от последните сведения за императрица Екатерина се съдържа в една хронологична бележка от 1063 г., написана на последната страница на едно четвороевангелие от 11 в., открито в библиотеката на училището в цариградския квартал Фенер<ref>пак там</ref>. Бележката гласи следното:
|