Буйново (област Смолян): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.90.37.188 (б.), към версия на Chech Explorer
Ред 71:
| accessdate = 2009-04-16
| quote = Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо западно-тракийско правителство" - всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономисткото правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача "да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието". На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че "това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата". Изцяло са опожарени 8 села - Геврен, Балабан, Триград, Наибли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьовлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. "имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание". Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.
}}</ref> Селяните пак се спасяват, бягайки в съседна [[Гърция]]. След тригодишен престой по-буднитеангажираните в бунта и по-заможните се преселват в [[Турция]], в град [[Люлебургас]]. Останалите се завръщат отново по родните си места, но българската власт събира всички пълнолетни мъже в лагери в [[Брацигово]] и [[Пловдив]] и ги изтравя с воден разтвор от хлорна вар.{{източник|}} От всички мъже само един успява да се спаси от лагерите на смъртта, като се престорил на сляп, намазал си очите с някаква билка, която наистина го направила временно сляп.{{източник|}}
 
От вдовици и сираци селото отново се възстановява. През 1928 година се открива и първото българско училище. През 1937 година държавата под прикритието на организацията [[Дружба "Родина"|Родина]]{{източник|}} преименува селото на Буйново, като предложението било да го именуват Попово, но общинският кмет в [[Триград]] реагирал, просто казвайки „вие още едно въстание ли искате?“ и имайки предвид буйния и непокорен нрав на наипличени се стига до консенсус за името Буйново.{{източник|}}