Буйново (област Смолян): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: На някой все "Родина" му се привижда |
|||
Ред 21:
Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от [[траки]]те от края на [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (1000 години пр.н.е.). В землището на селото са намерени монети, керамика и сечива от този период.
За хода на завладяването на [[Родопи]]те от [[османци]]те няма запазени достоверни документални сведения, а легендите и преданията ни говорят за полу-митичните имена на [[Мехмед Синап]] и други. След османското нашествие в землището на селото се преселват [[юруци]] — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното [[помаци|помашко]] население. Прадедите на днешното население идват като скотовъди от [[Гърция|гръцкото]] селище Наипли, което съществува и днес със същото име и се намира в близост до [[Кавала]], като до
Според [[Стефан Захариев]] към 1850 година село Буйново (''Наипли'') има 100 къщи и 350 жители-[[помаци]].<ref>{{cite book
Ред 73:
}}</ref> Селяните пак се спасяват, бягайки в съседна [[Гърция]]. След тригодишен престой по-ангажираните в бунта и по-заможните се преселват в [[Турция]], в град [[Люлебургас]]. Останалите се завръщат отново по родните си места, но българската власт събира всички пълнолетни мъже в лагери в [[Брацигово]] и [[Пловдив]] и ги изтравя с воден разтвор от хлорна вар.{{източник|}} От всички мъже само един успява да се спаси от лагерите на смъртта, като се престорил на сляп, намазал си очите с някаква билка, която наистина го направила временно сляп.{{източник|}}
От вдовици и сираци селото отново се възстановява. През 1928 година се открива и първото българско училище.
През 1933 година жителите на село Буйново вземат участие в „[[Дьовленската случка]]“, като се опитват масово да се изселят в [[Турция]], бягайки през [[Гърция]] заедно с жителите на още няколко села от [[Девин]]ско. В крайна сметка опитът за бягство е разкрит и от Буйново успява да избяга само организаторът Асан Карахалилов - Калото.<ref>{{cite book
Ред 85:
| isbn = 954-8176-96-3
}}</ref>
През август 1934 година Неапли е преименувано на Буйново.<ref>Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 49.</ref>
От 1912 до 1948 селото се управлява от назначавани от царя{{източник|}} кметове. От 1949 до 1956 социалистическата власт напълно репресира и разселва селото из цялата страна. През 1956 голяма част от жителите му се завръщат, но тези, които били изселени във [[Велико Търново|Великотърновските]] села си остават там завинаги. През 1959 се провежда колективизацията която трае до 1992 година.
| |||