Федон: Разлика между версии

След тези думи на Сократ, Кебет споделя своя страх. Думите на Сократ за отделянето на душата от тялото и за продължаване на съществуването й в отвъден свят ще бъдат верни само в случай, че тя продължава да съществува и след това. Схващането до този момент, развито и у Омир е, че душата след смъртта на тялото се разпръсква като дим, като дъх. Сократ предлага на Кебет да проведат разговор по тази тема, Кебет се съгласява с охота.

 

''Аргументът за кръговрата''

 

Според древно предание душите от този свят отиват при Хадес, а после се връщат тук, за да се родят наново. Живите се раждат от мъртвите. Кебет се съгласява с този довод на Сократ, което позволява на философа да направи по-общтото заключение, че всяко нещо се поражда от противоположното си – от грозното се ражда красиво, от бавното бързо, от по-малкото се ражда по-голямо. Но не само, че нещата се поржадат от противополжните си, но веднъж породили се от тях, те се превръщат след края на съществуването си отново, в това от което са дошли. Инак всички неща биха станали бързи, грозни или мъртви. Както е със заспиването, което довежда човек от буден към противоположното спящ, така и умирането го води от живот към смърт. После обратно събуждането ни връща в будност, а раждането към живот.

 

''Аргументът за припомнянето''

 

«Ученето не е нищо друго, а припомняне. Следователно някъде по-рано сме научили това, което си припомняме сега.» с тези думи на Кебет започва изложението на второто доказтелство, че душата е безсмъртна. Според Сократ няма човек, на когото ако се зададат по правилен начин въпроси, да не даде верен отговор. Защото знанието за нещата е заложено в нас по рождение. Именно на това вложено от по-рано знание в нас, дължим умението да сравняваме и отличаваме. Когато човек види вещ, която принадлежи на любим човек – например лира или табуретка, си спомня за човека. Ако види изображение на човека, макар и само подобно на неговия вид, отново се сеща за него. Така е с всички неща. Красивото и доброто също са неща и когато човек види някое от тях веднага ги разпознава. Но от къде е дошло първоначалното знание за тях ако не от предишно съществуване на душата?! По този начин Симий е убеден, че душата съществува и преди раждането, но Кебет има колебание. Той изразява съмнение, че душата се поражда някъде и след това се включва към тялото, когато то се ражда, но когато тялото умира, тя се разпада и изчезва. След шегата, че в такъв случай човек трябва да внимава да не умре във ветровит ден, Сократ се приготвя да пристъпи към третото доказателство, че душата не само съществува отделно от тялото, преди то да се роди, но и че оцелява и след неговата смърт и разпад.

 

''Аргументът на оприличаването''

 

Философията, според Сократ, е средство душата да се научи да не зависи от тялото и да не се съобразява с неговите прищевки. Тя е ключът, с който затворникът може да напусне затвора на тялото, когато божеството поиска това. Веднъж постигнала чрез философията познание за истинното и доброто, душата не се връща към тялото, а продължава да живее спрямо това, до което се е докоснала. Такава душа, няма защо да се страхувам, че отделяйки се от тялото вятърът може да е разпилее. След тия думи на Сократ, всички се умълчават, само Симий и Кебет си шепнат нещо. Признават, че се боят да питат Сократ за това, с което не са съгласни, за да не би да го натъжат в този труден час. Той възразява духовито, че не е очаквал да се налага и тях да убеждава, че той е тъкмо като лебедите на Аполон, с които се пророкува в Делфи и които пеят най-красиво тъкмо преди да ги принесат в жертва, не от страх, а от радост, че се връщат в света на красивото и доброто.

 

 

Симий се отнася към теорията на Сократ със следното размишление. Човек, тялото и душата му, могат да се разглеждат като музикален инструмент и звука, който той произвежда. Като лира, например и хармонията, която звучи от нея. Докато струните на лирата са оптимално обтегнати, звукът й е хармония. Счупена веднъж, не престава да съществува лирата като цялост, но изчезва и възможността да произвежда хармония. Не е ли това и случаят на човека с неговата душа и тяло?!

Тогава Сократ започва да отговаря първо на Симий. Ако приемем, че душата е хармония, би следвало да допуснем и друго. Че така, както има различни хармонии от ниски тонове, но и от високи, ще има и различни души. Но не е така – душата е еднаква. Също така, ако приемем, че душата е хармония, и в нея са свързани по красив и приятен начин тоновете, как да допуснем, че има души, които са лоши, нехармонични. Възможно ли е хармонията да е съставена от дисхармонии?! Симий е разубеден. Кебет очаква Сократ да се справи и с неговия контрааргумент с подобна лекота. Сократ преминава към своето обяснение.

 

''Душата дава живот''

 

Сократ започва да разива този аргумент, разказвайки за своите търсения за обяснение на нещата около нас. Защо нещо е по-голямо от друго или как като се съберат едно и едно става две. Увлечен в търсене на отговор, Сократ разказва как е попаднал на твърдението на Анаксагор, че «умът е причина за всички неща». Докато обаче по-късно осъзнал, Анаксагор твърди друго – вършим нещата с ума си, но те зависят само от собствената си природа. Продължил да търси отговор, защото го занимавало съществуващото, но се отказал да гледа право в него, така както някои глупци гледат слънчевото затъмнение без да предпазват очите и така губят зрението си. И така Сократ достигнал до своето обяснение. То се опира на това, че нещата са себе си, защото са причастни към нещо общо – красивите неща към красивото, добрите към доброто, конете са коне, защото са въплащения на идеята за кон. Затова не е правилно да се каже, че осем е повече от десет с две, защото десет е повече от осем поради надвишаване на количеството. В осем количеството е осем, а в десет е десет.[[Файл:Ptolemaicsystem-small.png|дясно|мини|Питър Ейпиън, Космография, Антверпен 1524 г.]]И така ако нещо е причастно към една категория, то не може да бъде причастно и към друга. Различните неща са различни по между си не заради самите себе си, а заради по едрата категория към която принадлежат. Числото 3 е различно от 2 не заради единицата, която е в повече при едното и в по-малко при другото, а защото са част от качеството «нечетност» и «четност». Ако към някое нещо започнем да доближаваме противополжността му, то не може да я приеме. Ако към снега доближим огън, той отстъпва или погива, но не продължава да бъде себе си, не става топъл сняг. Противополжното не може да бъде противоположно на себе си.

Какво превръща едно тяло в живо? Душата. Противополжното на живото е неживо, смъртта. Следователно душата не може да приеме смъртта. Когато смъртта доближи човек, смъртното в него умира, а безсмъртното – душата, избягва от тялото.

 

След този четвърти аргумент за безсмъртието на душата, Платон описва разказ на Сократ за това как е устроена земята. Разказът сам по себе си е изключително образен, в него са описани подземните реки, океаните и езерата, както и географията на земята, атмосферата и космоса. Описанието заема 8 страници в българския превод на ползваната книга.