Асен Северинкин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
Асен Северинкин е роден през 1898 година в село [[Белут]], по това време в границите на [[Княжество България]]. В началото на юли 1913 година, по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], брат му Симеон Спасов е разстрелян край село [[Божица]] от сръбски военни, тъй като отказал да им сътрудничи.<ref>Петров, Методи. Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919-1934/, София 1995, с. 182, Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 92.</ref>
След окупирането на Западните покрайнини от сръбски военни части през ноември [[1920]] година Асен Северинкин многократно е подлаган на репресии, затварян и пребиван. Към началото на [[1931]] година напуска родното си село, където остават жена му и четирите му деца, и бяга в [[България]].<ref>Петров, Методи. Въртопъ - революционна организация за освобождение на Западните покрайнини, София 2003, с. 121.</ref> Сръбските власти продължават да тормозят семейството му, съпругата му неколкократно е арестувана и изтезавана, децата му са бити.<ref name="Михайлов">Михайлов, Иван. Спомени, т. ІІІ, 1967, с. 486-487.</ref>
През август 1931 година Северинкин преминава нелегално българо-югославската граница със задача да убие сътрудничещия със сръбските власти кмет на село Плоча, Босилеградско, физически убиец на [[Кочани|кочанския]] подвойвода на [[ВМРО]] [[Георги Спанчевски|Георги Йосифов Спанчевски]]. Северинкин успява да достигне до село Плоча на 1 септември 1931 година и ранява смъртоносно кмета на селото в собствения му двор, в присъствието на сръбски пандури. При последвалата престрелка и организираното преследване Асен Спасов се самоубива, като възпламенява двете последни останали му бомби.<ref name="Михайлов" />
| |||