За тази цел са наети глашатаи, които в продължение на много десетилетия пътували из цяла Гърция и обявявали следните разпореждания "Не смейте да помните името на безумния Херострат, изгорил храма на богинята Артемида от честолюбие"
Но древногръцкия историк Феокомп[[Теопомп]] (IV век. пр.н.е.) разказал за престъплението на Херострат и така запазил името му за поколенията.
По-късни трудове на ФеокмпТеопомп, съхранени частично станали основа за творби по-късни историци ([[Страбон]], [[Авъл Хелий]], [[Валерий Максим]]), които също писали за изгарянето на храма и съответно за престъпника, който го извършил. Така Херострат постигнал целта си: да се помни името му, макар и покрито с позорна слава. Оттук и израза "Херостратова слава", който означава срамна известност за човек, прославил се само разрушавайки нещо, създадено от други.
