Уикипедия

Българо-унгарски войни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне: es:Guerras Búlgaro-Húngaras
Ред 26:
Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си - моравския предводител [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. На следващата година Людовик - крал на източна Франция - отвръща като създава съюз с българите, чийто цар - [[Борис I]], изпраща войски, за да помогнат при подчиняването на Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължава 25 години: унгарци (маджари) и моравци срещу българи и франки. Унгарските завоевания са един от факторите, разстроили военния баланс. Преди въпросните завоевания, през 881 г., [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]] получава подкрепа от унгарците и напредва към Виена. Две години по-късно Святополк претърпява съкрушително поражение от българите. През 892 г. Святополк още веднъж отказва да се съобрази с франките като все още разчита на унгарските си съюзници, но също и на отмъщението си към българите.
 
Ситуацията придобива решаващ развой през септември 892 г., когато [[Владимир Расате]] осведомява [[Арнулф Каринтийски]], че франките повече не могат да разчитат на неговата войска в Карпатите. Франкската делегация отива още и при престолонаследника [[Симеон I]]. Неотдавнашният византийски заложник впоследствие се приготвязаприготвя за война.
 
[[Image:HungariansPursueBulgarians.jpg|250px|left|thumb|Българите напускат СилистраСимеон (Дръстър)започва следвойна катосрещу саВизантия победенизаради преместването на тържището за български стоки от унгарцитеКонтстантинопол в Солун.]] В отговор пратеникът на византийския император [[Лъв VI]] изпраща пратеник - Никита Склерос - сепри угрите и среща по поречието на Долни Дунав се среща с унгарските управляващи принцове Арпад и Куржан, като те се съгласяват да сключат съюз. Като резултат от това унгарските сили, водени от сина на Арпад - Лиюнтика, повеждат армия от кабарски наемници, маджари и може би [[секеи]], които с помощта на византийците преминават Дунава и нападат българите в гръб /българската армия е в Тракия/. Симеон прекратява кампанията си срещу унгарцитевизантийците и се обръща срещу византийцитеунгарците. Победен от последните, той търси убежище в крепостта Дръстър. Българите водени от Симеон са обсадени в Силистра (Дръстър) след като са победени от унгарците.]] Впоследствие Симеон търси помощ от печенегите, живеещи източно от унгарците в Причерноморските степи.
 
В същата тази 894 г. унгарците напредват в областта на Карпатите и Панония, за да помогнат на Святополк срещу франските съюзници на българите. Когато научили за смъртта на Святополк унгарците се оттеглят, макар както изглежда само до района на горна Тиса. През пролетта на 895 Арпад заедно с армията си тръгва нататък и въпреки няколкото схватки в Панонското поле прекратява управлението на българите там. Бързо сключили мир с византийците, българите се концентрират, за да победят унгарците на Лиюнтика.
 
В кървавата [[битка при Южен Буг]] българите, водени от Симеон I и баща му [[Борис I]], който по това време е монах монах, с помоща на печенегите безпрекословно побеждават унгарците и ги прогонват на Запад в Панония. Унгарците отнемат българските територии по среден Дунав и се заселват там окончателно. Скоро след тази победа Симеон преустановява преговорите с византийците и през лятото на 896 г. византийската армия е разбита при [[Битка при Булгарофигон (896)|Булгарофигон]].
 
== Конфликти през 10 век ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българо-унгарски_войни“.