Диуретик: Разлика между версии

В медицината диуретици се ползват за лечение на [[сърдечна недостатъчност]], [[цироза]] на черния дроб, [[хипертензия]] (повишено [[кръвно налягане]]) и някои бъбречни заболявания. Антихипертензивното действие на някои диуретици (в частност, тиазиди и бримкови диуретици) се проявява независимо от техния диуретичен ефект. Това ще рече, че свалянето на кръвното налягане не се дължи на намаления обем на кръвта в резултат на повишеното изхвърляне на [[телесни течности]] чрез урината, а се появява вследствие други механизми, дори при по-ниски дози от тези необходими за диуреза. Някои диуретици като [[ацетазоламид]] правят урината по-алкална и спомагат за отделянето на някои вещества в случаи на свръхдози и отравяния. С диуретици често се злоупотребява от хора с нарушения в [[хранене]]то и [[телесно тегло|теглото]], в опит да свалят килограми чрез загуба на телесни течности.

 

Съществуват няколко категории диуретици:

* ''Бримкови диуретици.'' Имат силен, бързо настъпващ и относително краткотраен диуретичен ефект. Действат на нивото на възходящата част на [[Бримка на Хенле|бримката на Хенле]], като инхибират Na-K-2Cl-котранспортния механизъм, пречейки на способността на тялото да реабсорбира [[натрий|натрия]], което води до отделяне на повече вода с урината. Влияят и на реабсорбцията на [[калий|калия]], [[калций|калция]] и [[магнезий|магнезия]]. Силата на диуретичния им ефект се изразява в екскрецията на 25-30% от филтрираните натриеви йони при нормални нива от 0,4%. Действието им се проявява до 20 минути и може да трае до час-час и половина.