Разлика между версии на „Никола Богориди“

м
 
====Политика по българските дела====
Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна [[Бесарабия]], присъединена към Молдова по силата на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия договор]] от [[1856]] г. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху [[ракия]]та в техните колонии, което той прави. А на [[28 юни]] [[1858]] г. по молба на втора делегация, начело с [[Панайот Греков]] (баща на [[Димитър Греков]]), Никола Богориди издава [[хрисовул]] (грамота), с който се учредява гимназията „[[Болградска гимназия|Свети Свети Кирил и Методий]]“ в [[Болград]], изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през [[1878]] г.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 150.</ref>
 
Никола Богориди е приятел на [[Георги Раковски]], с когото е съученик от Великата школа. По молба на Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в [[Галац]], а в същата година чрез [[Пантелаки Аврамов]] му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в [[Русия]]. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му