|
}}
Княз '''Никола Стефанов Богориди''' или '''Николай Богориди''', ({{lang-el|Νικόλαος Βογορίδης}}, {{lang-tr|Nikolaki Bey}}, {{lang-ro|Nicolae Vogoride}}) е [[Османска империя|османски]] и [[Молдова|молдовски]] държавник от български произход, правнук на [[Софроний Врачански]], син на [[Стефан Богориди]], брат на [[АлекоАлександър Богориди]].<ref>Начов, Никола. Княз Стефан Богориди (Биографични бележки), в: Княз Стефан Богориди, УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 1994, стр. 149 - 153.</ref><ref>Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 323.</ref>
==Биография==
Никола Богориди е роден в Яш в семейството на [[Стефан Богориди]]. Учи в [[Измит]], където баща му е заточен, а по-късно във [[Велика народна школа|Великата школа]] в [[Цариград]]., Презкъдето става приятел със съученика си [[1837Георги Раковски]]. -В 1834 година заедно с брат си Александър придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга ѝ [[1839Михаил Стурдза]], гкойто е новоназначен за княз на Молдова. През 1837 - 1839 година Никола е [[драгоман (преводач)|драгоман]] в османското посолство в [[Париж]]. В 1838 година се среща в Париж с [[Гаврил Кръстевич]]. След връщането си в Молдова Никола се жени в 1846 година за [[Екатерина Конаки]], дъщеря на молдовския болярин [[Константин Конаки]] и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Баща е на [[Емануил Богориди]].
===Княз на Молдова===
====Политика по румънските дела====
[[Картинка:Nicolae Vogoride.jpg|дясно|мини|Съвременна румънска карикатура на княз Богориди.]]
При [[княз]] Теодор Балш между [[18 декември]] [[1856]] и [[7 март]] [[1857]] г. Никола Богориди е министър на финансите на [[Молдова]], а след това до [[октомври]] [[1858]] г. е [[княз]] ([[каймакам]]) на [[Молдова]]. За разлика от княза на [[Влашко]] [[Александър Гика]] ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. В [[Молдова]] изборите на [[7 юли]] [[1857]] г. минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на [[Франция]], [[Русия]], [[Прусия]] и [[Сардиния]], които изтеглят посланиците си от [[Цариград]], [[Високата порта]] е принудена да анулира изборите и да организира нови на [[22 септември]]. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
====Политика по българските дела====
Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна [[Бесарабия]], присъединена към Молдова по силата на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия договор]] от [[1856]] г. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху [[ракия]]та в техните колонии, което той прави. А на [[28 юни]] [[1858]] г. по молба на втора делегация, начело с [[Панайот Греков]] (баща на [[Димитър Греков]]), Никола Богориди издава [[хрисовул]] (грамота), с който се учредява гимназията „[[Болградска гимназия|Свети Свети Кирил и Методий]]“ в [[Болград]], изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през [[1878]] г.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 150.</ref>
НиколаПо Богоридимолба ена приятелприятеля наси [[Георги Раковски]], с когото е съученик от Великата школа. По молба на Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в [[Галац]], а в същата година чрез [[Пантелаки Аврамов]] му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в [[Русия]]. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му
{{цитат|''Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 148, 150, 241.</ref>''}}
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година.
Богориди умира в Букурещ на следната [[1863]] година.
== СемействоРодословие ==
През [[1846]] г. Никола Богориди се жени за [[Екатерина Конаки]], дъщеря на молдовския болярин [[Константин Конаки]] и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Баща е на [[Емануил Богориди]].
{{Богориди}}
|
