Елисавета Консулова-Вазова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
Първата ѝ [[изложба]] през 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932), както и отново в София през 1934 и 1956 г.
 
Основен жанр в творчеството на Консулова-Вазова е [[портрет]]ът. Рисува с маниер, близък до този на [[импресионизъм|импресионистите]] и много от платната и&#768; са [[пленер|рисувани на открито]]. Предпочита техники като [[пастел]], [[маслени бои]] и [[акварел]]. Позират и&#768; [[Стоян Михайловски]] (1918), Борис Вазов, [[Христо Стамболски]] и [[Добри Христов]] (1919), Иван Вазов (1920), [[Александър Божинов]] (1925), [[Кирил Христов]], както и редица български актьори: [[Драгомир Казаков]], [[Елена Хранова]], [[Марта Попова]], [[Ирина Тасева]], [[Спас Джонев]]. Оставя много картини на [[цветя]]. Освен това е и първата<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1695&sectionid=8&id=00003 Елисавета Консулова-Вазова първа у нас рисува голо тяло], в-к „Сега“, 10 ноември 2001</ref> българска художничка, рисувала [[акт (изобразително изкуство)|голо женско тяло]].
 
Консулова-Вазова е сред основателите на дружеството „[[Родно изкуство]]“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ (1934-40) и сп. „Дом и свят“ (1940-43); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художествено-критични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.