'''Карломан''' ({{lang-de|Karlmann}}, {{lang-fr|Carloman}}) ([[830]] — [[22 март]] [[880]]) — крал на [[Бавария]] (от [[876]]г) и [[Италия]] (от [[877]] г.) от династията на [[Каролинги]]те.
Карломан е най-големия син на [[ЛюдовикЛудвик II]], краля на Източно-франкското кралство, ([[Германия]]) и [[Ема Баварска]], дъщеря на [[Велф I]]. През [[861]] г. Карломан подема въстание срещу баща си, а през [[863]] г. към новия метеж на Карломан се присъединяват и по-малките му братя [[ЛюдовикЛудвик III Младши]] и [[Карл III Тлъсти]]. През [[864]] г. ЛюдовикЛудвик Немецки е принуден да отстъпи Бавалия на Карломан, а на следващата година дава [[Саксония]] на ЛюдовикЛудвик Младши, а [[Швабия]] на Карл Тлъсти. По-късно Карломан се сдобрява с баща си и заедно се борят за имперската корона с император [[ЛюдовикЛудвик II]].
След смъртта на бащата през 876 г. Германия е разделена между Карломан и братята му. През [[877]] умира крала на Западно-франкското кралство [[Карл II Плешиви]] и това позволява на синовете на ЛюдовикЛудвик Немски да предявят претенции за неговото наследство. Карломан получава короната на Италия, а неговия по-млад брат Карл III Тлъсти става император. Но още през [[879]] Карломан развива [[паралич]], и, предчувствайки смъртта си, решава да раздели своите владения. ЛюдовикЛудвик Младши получава Бавария, а Карл Тлъсти — Италия. Карломан няма брак и съответно законни деца, но от някоя си Лиутсвинда има незаконороден син - [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]], на когото завещава херцогство [[Каринтия]]. Карломан умира на [[22 март]] [[880]].
