Стамат Икономов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 17:
В навечерието на [[Преображенско въстание|Преображенското въстание]] се уволнява доброволно от армията и се включва в дейността на ВМОРО. Делегат е на конгреса на [[Петрова нива]], на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Икономов обучава селските милиции и смъртните дружини. Автор е на инструкциитте за водене на военните действия. Въпреки офицерския си чин, Икономов не проявява претенции за някакъв пост. По време на [[Илинденско-преображенско въстание|Преображенското въстание]] е начело на чета от 100 души, действаща в [[Бунархисар]]ско.
 
В спомените си [[Христо Силянов]] споделя, че в навечерието на въстанието в ръководството се завежда спор за тактиката на бойните действия. Икономов предлага с обединени усилия да се нападне и превземе първо околийския център [[Малко Търново]], след което всички околни турски гарнизони ще останат без опорен пункт, докато [[Михаил Герджиков]], [[Лазар Маджаров]] и Силянов са против. Така становището на болшинствотомнозинството налага тактиката на разпокъсаните действия в отделните селища. Едва по-късно се отчита погрешността на тази стратегия.
 
След въстанието, на Варненския конгрес в 1904 година е избран за член на Задграничното ръководство на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]]. В 1905 година е делегат от Одрински окръг на [[Рилски конгрес|Рилския конгрес]] на ВМОРО. В 1906 година отново навлиза с чета в [[Одринска Тракия]], но поради заболяване се връща в България.