Милутин Миланкович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Миланкович се дипломира като строителен инженер във Висшето техническо училище във [[Виена]] (днес [[Виенски технически университет]]) през 1902г. Защитава докторат през 1904г. До 1909г. работи в известната строителна фирма за производство на бетон на Adolf Baron Pittel. Отговаря за строежа в [[Австро-Унгария]] на [[язовир]]и, [[мост]]ове, [[акведукт]]и и [[виадукт]]и други [[стоманобетон]]ни конструкции. Повратна точка в живота му когато приема през 1909г. предложението да оглави катедрата по [[приложна математика]] (с дисциплини [[класическа механика]], [[небесна механика]] и [[теоретична физика]]). Оттогава постепеннно изоставя проучванията върху приложенията на [[стоманобетон]]а и се отдава на фундаменталните изследвания.
 
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] бива интернитан, първоначално в [[Нойзидъл ам Зее]], после в [[Будапеща]]. Разрешава му се да работи в библиотеката на [[Унгарска академия на науките|Унгарската академия на науките]]. От 1912 започва да се интересува от соларния климат и от температурата на планетата. До края на войната завършва монографията "Математическа теория за температурните явления, причинявани от слънчевата радиация. Публикува я през 1920г.
 
Благодарение на този труд става известен в научните среди. Особено внимание привлича неговата "крива на слънчевото излъчване (инсолация) върху земната повърхност".
 
{{учен-мъниче}}