Милутин Миланкович: Разлика между версии

==Научни достижения==

Благодарение първата си монография, Миланкович става известен в научните среди. Особено внимание привлича неговата "крива на слънчевото излъчване (инсолация) върху земната повърхност". Бива приета през 1924г., когато големият [[метеорология|метеоролог]] и [[климатология|климатолог]] [[Владимир Кьопен]] (баща на климатичната класификация) и неговия зет [[Алфред Вегенер]] (автор на теорията за [[Континентален дрейф|континентални дрейф]]) публикуват кривата на Миланкович в труда им ''Климата на геологичното минало''. През 1927г. сътрудничи за написването на две основоположни публикации: ''Наръчник по климатология'' и ''Наръчник по геофизика''. В първата написва главата ''Математични климатични редове и астрономическа теория на климатичните изменения''. Във втората съставя четири глави, посветени на вековното движение на [[полярни области|полюс]]ите на [[Земя]]та и на теорията му за [[ледников период|ледниковите периоди]] ([[цикли на Миланкович]]), която се основава на по-ранни разработки на шотландеца [[Джеймс Крол]] от края на 19-и век. Миланкович успява да подобри труда на Крол благодарение на наскоро публикувани изчисления (1904) на земната орбита от [[Лудвиг Пилгрим]]. През 1941г., в навечерието на [[Втора световна война|Втората световна война]], Миланкович издава в един цялостен труд всички части на теорията си, публикувани преди това на отделни места.

 

Над три десетилетия след пълното си публикуване, теорията за ледниковите периоди на Миланкович му бива подложена на силна критика и отхвърляна. Мнозина метеоролози са на мнение, че измененията в орбиталните елементи на Земята са твърде незначителни, за да окажат огромно влияние върху климатичните системи. През 1976г., почти двадесет години след смъртта на Миланкович, едно научно изследване категорично потвърждава валидността на теорията му. Проучванията на седиментни проби от дъното на океаните показват, че промените в температурата през последните 450 000 години са тясно свързани с промените в геометрията (ексцентричност, ...obliquity, and precession). <ref>J.D Hays, John Imbrie, and N.J. Shackleton, "Variations in the Earth's Orbit: Pacemaker of the Ice Ages," Science, 194, no. 4270 (1976), 1121-1132. </ref>