Разлика между версии на „Мишо Хаджийски“

(+ категория)
== Биография ==
 
Роден е през 1916 година в едно от селата на таврийските българи - ИнзовоИнзовка (Орманджи), Ногайски (дн. Приморски) район, Украйна. През [[1917]] г. баща му, който е войник, загива в Петроград (дн. [[Петербург]]). По време на големия глад през [[1921]] г. умира и майка му. Мишо Хаджийски е отгледан от дядо си - Иван Хаджийски.
 
В [[1930]] година завършва прогимназия в ИнзовоИнзовка, а през [[1933]] г. - Педагогическия техникум в с. Преслав, Таврия, където (до 1936 г.) преподаването е на [[български език]]. През 1933 година, преживял глада и масовите изселвания на българи от Таврия, се записва за студент по литература в Киевския държавен университет, а през [[1937]] година го завършва. Като студент започва да сътрудничи на български вестници в Украйна, по-късно издава няколко книги, сътрудничи и на Българския държавен театър в Украйна.
 
През юни [[1941]] г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие бяга и се добира до родното си село. През [[1942]] година успява да достигне до [[България]], където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки на тема "Българите в Украйна" из цялата страна, застъпва се за българите от Таврия и [[Бесарабия]], откарани на работа в [[Германия]], инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. [[Стоян Романски]], проф. [[Борис Йоцов]] и [[Петър Динеков]], писатели като [[Ангел Каралийчев]], [[Стилиян Чилигиров]], [[Никола Фурнаджиев]], литературният критик [[Владимир Василев]], публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише редица статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През [[1944]] г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в [[Добруджа]] (през [[1945]] г. по съветско искане почти всички са върнати в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и изселени в Средна Азия).
Анонимен потребител