Шарлота Белгийска: Разлика между версии

| място на раждане= [[Брюксел]], [[Белгия]]

Принцеса Шарлота е родена на 7 юни 1840 в кралския дворец [[Лекен]], [[Брюксел]], [[Белгия]]. Тя е единствено дете от втория брак на белгийския крал [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]] с френската принцеса [[Луиза-Мария Орлеанска]]. Принцеса Шарлота е кръстена на покойната първа съпруга на баща си - — принцеса [[Шарлота-Августа Уелска]], която умира по време на раждане. Шарлота има трима братя - — Луи-Филип, който умира като дете, Леополд II, крал на Белгия и Филип, граф на [[Фландрия]].

Принцеса Шарлота е първа братовчедк на британската кралица [[Виктория_(Обединено_кралство)|Виктория]] и на съпруга йѝ, принц [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|Алберт]].

Любимата баба на Шарлота е френската кралица Мария-Амалия от двете Сицилии, съпруга на [[Луи-Филип]], с която принцесата поддържа тясна връзка и редовна кореспонденция през по-голямата част от живота си. Когато Шарлота е на десет години, майка йѝ умира от туберкулоза и принцесата е поверена на грижите на графинята на Хулсте, близка приятлка на семейството. Няколко седмици през годината принцесата прикарва в Клермънт хаус, Великобритания, при Мария-Амалия и останалата част от семейството на майка си, което по това време се намира в изгнание във Великобритания.

На 27 юли 1857 г. в Брюксел принцеса Шарлота се омъжва за своя втори братовчед ерцхерцог [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан Австрийски]], брат на австро-унгарския император [[Франц Йосиф|Франц-Йосиф]]. В австрийския императорски двор Шарлота става любимата снаха на свекърва си, София Баварска, която вижда в белгийската принцеса идеалната съпруга за един австрийски ерцхерцог. Принцеса Шарлота обаче не се намира в добри отношения с [[етърва]] си - — императрица [[Елизабет Баварска (Сиси)|Елизабет]] (съпруга на брата на [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан]]). Смята се, че принцесата е подразнена от прекалено близките отношения между императрицата и Максимилиан, който е неин довереник и споделя много от нейните предпочитания, и най-вече заради факта, че Елизабет привлича по-големи адмирации с красотата си.

В [[Мексико]] положението на Шарлота и съпругът йѝ обаче е изключително несигурно. Техният режим се гради на подкрепата от страна на френските войски в [[Мексико]] и на мексиканскта едроземеделска клика, но среща категоричния отказ от признание на републиканците, предвождани от [[Бенито Хуарес]]. Конфликтът между императорските сили и републиканците взема образ на гражданска война, в която се намесват и САЩ, подкрепящи републиканците. Положението на Карлота и [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] става изключително несигурно след оттеглянето на френските войски от [[Мексико]] през 1866 г. Оттеглянето на французите и подкрепата на американците дават необходимото на републиканците надмощие срещу силите на [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]]. Опасността, в която [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] и Карлота се намират, е очевидна за всички, но императорът категорично отказва да напусне [[Мексико]], въпреки съветите на самия [[Наполеон III]].

Опитвайки се да спаси престола на съпруга си, Карлота заминава за [[Европа]], където търси подкрепа за [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] в [[Париж]], [[Виена]] и най-накрая в [[Рим]] от при папа [[Пий IX]]. Мисията на императрицата обаче търпи провал, което съсипва психическото йѝ равновесие: тя започва да проявява симптоми на параноя, получава нервен срив и никога след това не се завръща в [[Мексико]].

През пролетта на 1867 г. съпругът на Шарлота е заловен от републиканците и е екзекутиран през юни същата година, въпреки опитите на редица европейски правителтва да спасят живота на детронирания император. Едни от последните думи на [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] преди екзекуцията му са:''"Бедната Шарлота!"''. Новината за смъртта на съпруга йѝ допълнително разстройва бившата мексиканска императрица, поради което психическото йѝ съсстояние продължава да бъде нестабилно. Братът на Шарлота, графът на Фландрия, наема психиатър, който след като прегежда Шарлота, я обявява за душевно болна.

С времето болестта на бившата императрица се влошава. Тя остава дълбоко влюбена в съпруга си. След смъртта му Шарлота запазва всичко, на което са се радвали по време на съвместния си живот. През целия остатък от живота си тя живее в илюзията, че продължава да бъде императрица на Мексико и дори продължава да вярва, че [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан]] е жив и ще се върне при нея.