Бохот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
== История ==
{{без източници}}Село Бохот възниква непосредственно след падането на България под [[турско иго]]. {{източник|}}
Според преданието, 9 души [[хайдути]] от Трояно-Ловешкия "Среброструй" били прогонени в Бохотската гора, която сега е обявена за парк на [[Плевен]]. Колко време са хайдуствали и от коe село и град са тези хайдути преданието не може да установи, но Плевен и околните села знаят много добре за подвизите на Бохотските хайдути. Колко години са хайдутствали също преданието не може да каже, но като им дотегнало хайдутството и вероятно са станали възрастни те помолили за [[амнистия]] от турското правителство да се отдадат на мирен, уседнал живот и я получили. Войводата си взел жена от с. [[Къшин]] и момите от това село, като видели тяхната другарка - жена за хайдутина-войвода как била накичена на сватбата със златни и сребърни накити, се оженили и те за останалите хайдути. Като се започнали уседнал живот, се повдигнал въпросът как да нарекат селото си и старейшината казал: Ще замръкнем тази нощ и от природата каквото име чуем, така ще назовем селото си. И понеже били близко до [[Кайлъка]] чули, че един [[бухал]] издавал звук ''Бух-Бу-Бу'' и те се зарадвали и казали: Така ще кръстим селото си Бухот.
Малко време са живели на това място и понеже не е имало къде да разработят пасища за ниви, решили да си намерят по подходящо място, на един километър югазападно от днешното село Бохот в местност "Селище". Не е известно колко време са живели в това селище (вероятно около 350-370 г.), но се знае, че през 1796 година върлувала [[чума]] и изморила почти цялото село, като остават живи само 7-8 семейства, които се заселват в днешния Бохот, на място с тогава гъста и непроходима гора наричана "Самодивско бранище". Вярвали, че самодивите са [[дух]] и чумата е дух и не ще ги напада, обаче още два пъти ги е морила през 1810, 1834 и 1837 година, но не така жестоко както първия път. В третото селище бохотчани и сега живеят, като към тези оцеляли семейства са се преселили още 41 рода от различни села, предимно от [[Балкан]]а.{{източник|}}
През 1877-1878 год. в селото е била главната квартира на главнокомандващия руската армия Николай Николаевич, а същото и 69-та временна руска [[военна болница]].{{източник|}}
== Културни и природни забележителности ==
| |||