Уикипедия

Хърс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Хърс''' (още ''Хърсой, Хръс, Хорс'') е [[бог]] на зимното [[слънце]], почитан от [[източни славяни|източните славяни]] през [[10 век]]. Единственото му споменаване еПосочени в [[Начална руска летопис]]<ref>{{cite web | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/35933/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D1%81| title = Хорс| work = Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера| publisher = dic.academic.ru| accessdate = 15 октомври 2009}}</ref>.▼
{{без източници}}
 
В късната източно[[славянска митология]] Хърс добива особено важно значение, най-вече сред [[Русия|руските]] племена, поради което е провъзгласен за едно от шестте висши божества в пантеона на [[Киевска Рус|киевския]] княз [[Владимир (Киевска Рус)|Владимир]].▼
▲'''Хърс''' (още ''Хърсой, Хръс, Хорс'') е [[бог]] на зимното [[слънце]], почитан от [[източни славяни|източните славяни]] през [[10 век]]. Единственото му споменаване е в [[Начална руска летопис]]<ref>{{cite web | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/35933/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D1%81| title = Хорс| work = Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера| publisher = dic.academic.ru| accessdate = 15 октомври 2009}}</ref>
 
В пантеона на княз Владимир Хърс посочени веднага след Перун и преди [[Даждбог]] че от една страна, говори за важността на това божество, и от друга страна, си връзка, тъй като слънчевата божество, с Даджбог. Някои изследователи смятат, че Хърс и Даждбог — това са различни имена (ирански и славянски), слънчева божество.
Той е един от четирите [[аватар]]а на бога на слънцето [[Даждбог]]. Хърс е старото слънце, което се смалява (т.е. денят се скъсява) и на [[22 декември]] умира, победено от мрака, от злите сили на [[Чернобог]]. Но на [[23 декември]] студен Хърс възкръсва, прераждайки се в новото слънце [[Коледа]]. Във връзка с това Хърс се почита и като бог на оздравяването, на лечителството, на оцеляването, на победата над болестта, като господар на билките, майстор баяч, а оттам и бог-мъдрец. В тази си роля, Хърс се асоциира с [[Древна Гърция|древногръцкия]] [[Ескулап]], [[Древен Рим|римския]] Асклепий, [[Древен Египет|египетския]] [[Апис]], скандинавския [[Балдур]].
 
Сведения за Хърс се откриват в средновековнатапаметник на древната руска летопислитература ''„Слово о полку Игореве“, и в други съчинения „Слово и откровение святых апостолов“, „Хожденіе Богородицы по мъкам“ и „О идолах Владимировых“''. В ''„Слово о покаянии“'' се казва: „... иные по оукраніамь молятся емоу проклятым бълваном Переноу, Хърсоу, Мокъши, виламь...“. В старобългарската литература не се споменава.▼
Отношението на бог Хърс към бог [[Даждбог]] е много подобно на това между [[Хелиос]] и [[Аполон]] в [[древногръцка митология|древногръцката митология]].
 
Етимологията на името на бог Хърс сочи по всяка вероятност ирански произход и се свързва с авест. ''hvarə xšaētəm'', пехл. ''xvaršêt'', перс. ''xuršēt'' «блестящ слънце», осет. ''хур'' «слънце». Други изследователи смятат, че произходът на думата, свързани с осетинското ''хорз'' (ирон.), ''хуæрз'' (диг.) „добър“, авест. ''hvarǝz-'' „благодетелен“. ▼
▲В късната [[славянска митология]] Хърс добива особено важно значение, най-вече сред [[Русия|руските]] племена, поради което е провъзгласен за едно от шестте висши божества в пантеона на [[Киевска Рус|киевския]] княз [[Владимир (Киевска Рус)|Владимир]].
 
Славяните почитат бог Хърс по време на [[есенно равноденствие|есенното равноденствие]] — [[22 септември]].
 
След [[християнизация]]та на славянските народи Хърс започва да се асоциира с образа на св. [[Николай Чудотворец]].
 
▲Сведения за Хърс се откриват в средновековната руска летопис ''„Слово о полку Игореве“, и в други съчинения „Слово и откровение святых апостолов“, „Хожденіе Богородицы по мъкам“ и „О идолах Владимировых“''. В ''„Слово о покаянии“'' се казва: „... иные по оукраніамь молятся емоу проклятым бълваном Переноу, Хърсоу, Мокъши, виламь...“. В старобългарската литература не се споменава.
 
▲Етимологията на името на бог Хърс сочи по всяка вероятност ирански произход и се свързва с осетинското ''хорз'' (ирон.), ''хуæрз'' (диг.) „добър“, авест. hvarǝz- „благодетелен“.
 
== Вижте също ==
Line 24 ⟶ 16:
* Абаев, В. Историко-этимологический словарь осетинского языка. т. 4. Ленинград. Наука 1989.
<references/>
 
== Външни препратки ==
: ''Тази статия се основава на материал от [http://free.bol.bg/slavpagan/nacalo.html Вечния Славянски Огън], използван с разрешение от [[Потребител:Огнеслав|Огнеслав]].''
* [http://myths.kulichki.ru/enc/item/f00/s37/a003769.shtml Хърс] // Митологични речник {{ref-ru}}
* [http://feb-web.ru/feb/slovoSS/SS-abc/ss6/ss6-1291.htm?cmd=0 Хърс] // Речник-справочник «Слово о полку Игореве» {{ref-ru}}
* [http://www.blagoverie.org/world/heritage/Russia/Russians/Iranian%20Gods.phtml Ирански богове в пантеона на Киев] {{ref-ru}}
 
[[Категория: Славянски богове]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хърс“.