Разлика между версии на „Лена Улин“

редакция без резюме
'''Лена Мария Йона Улин''' ({{lang-sv|Lena Maria Jonna Olin}}) е [[Швеция|шведска]] [[филм]]ова, театрална и телевизионна [[актриса]]. Като дъщеря на актьорите [[Стиг Улин]] и [[Брита Холмбери]] от рано проявява интерес към [[драма]]та. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на [[Ингмар Бергман]], който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през [[октомври]] [[1974]] г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през [[1976]] г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „[[Лице срещу лице]]”. През [[1990]] г. получава номинация за „[[Оскар]]” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „[[Наричана още]]”. Към [[2010]] г. се е снимала в 42 филма.
 
От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор [[Ласе Халстрьом]] ([[„Защо тъгува Гилбърт Грейп“]] 1993, [[„Шоколад“]][http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B4_%28%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%29] 19992000). Двамата живеят в Ню Йорк.
 
== Частична филмография ==
Анонимен потребител