Ботевград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
== География ==
Намира се в [[Софийска област]] на около 50 километра И, СИ от град [[София]], отвъд [[Стара планина]], по посока [[Варна]] или [[Русе]].Разположен е в южната централна част на Ботевградската котловина (505.6 км2), непосредствено до северните склонове на Стара планина. Ботевградската котловина е едно чудно хубаво място - равно като тепсия поле, обгърнато от всякъде с планини.
На запад и юг Ботевградската котловина е оградена от старопланинските дялове: Ржана (Сребърна планина с вр. Козница - 1637 м), Голяма планина (вр. Чукава 1588 м), планината Мургаш (вр. Мургаш - 1687 м), Било планина и Етрополски Балкан(вр. Маляков камък - 1439 м, вр. Чучул могила - 1351 м, вр. Високата могила - 1037 м). На изток и север от дяловете на западния предбалкан: Лъкавишки рид (източната му част - Остромски рид, известен още по турско с името Караджа балкан с вр. Острома, 1026 м, северната му част е известна още и като Драгой Балкан, а южната верига като Ботевградски предбалкан с вр. Урвич - 594 м, вр. Креща - 728 м, вр. Голям Боровец - 826 м, вр. Голяма Сада - 718 м и др.) и рида Гола глава, с вр. Гола глава - 754 м, започващ в ляво от Бебрежкия пролом и достигащ до старопланинския дял Ржана. Всред котловината се издигат възвишенията: Медвен (511 м), Темуша (473 м), Ушите (413 м), Литаковските възвишения, Клюновица, Бърдцето, Мачово бърдо и др.
Всъщност, Ботевградската котловина е сравнително късно геологично образование в резултат на пропадане при тектонски движения. Този катаклизъм довежда до създаване на сладководно езеро от планинския воден отток, което следствие ерозивни процеси в северната му брегова линия започва да се оттича, като образува проломи при Правец – Лъкавишки, през който тече сега река Витомерица (Лъкавишка) и Бебрежки, който по същество е троен. Интерес представлява наименованието на мястото, където река Бебреж, прорязвайки (режейки) планинската верига, напуска котловината, като образува първия си пролом. Това наименование ни е останало от древността и характеризира историческите природни процеси на оттичането на езерото. То е известно като Пробой (Прибой). В тази връзка е и предположението за произхода на името на река Бебреж, което е двусъставно име от беб-ру (тракийско - бобър) и реж(а), т.е. реката е прорязала планините като бобър дърво (навярно в далечни исторически времена в нея са живели бобри). Всъщност окончателното оттичане на водите от котловинното дъно завършва около 18 век, като части от земите му започват да се използват през 15-16 век. До този момент котловинното дъно е обрасло с гъста растителност, осеяно с много безотточни блата (търсища) и с обширни разливища на реките. Сегашният си вид дъното на котловината придобива едва в средата на 20 век.
Основно водният отток на Ботевградската котловина е представен от водосбора на река Бебреж, който се образува в арабаконашката клисура от планинските реки: Клисурска, Еловия дол и Будиовска. Над местността “Рибни вир” в р. Бебреж се влива река Папиница, а след нея - реките Бела и Орля. След навлизането си в котловината, река Бебреж събира водите на вече успокоените реки, намиращи се в своите долни течения: Врачешка, която се образува от основните притоци - Мерущица, Чешковица и Осеница; река Церовица, идваща от м. Павитта (източно от с. Литаково); река Калница, течаща с посока ЮИ - СЗ, минаваща през с. Трудовец и събираща водите от източната част на Ботевградската община: река Бистрица с Рогачевица, река Касица, река Черниш с Йования, река Оджовица и река Тръстеник (последните две извират от Предбалкана), и водите на Стара река (Ботевградската), образувана от притоците Стубленска река, Червена киселица и Ечемишка река; река Боговина, която формира водите си над с. Литаково от притоците Бела, Репец, Ловешката река и Писана; река Рударка, която извира от Ржана над с. Краево, приема водите на другите ръжански реки: р. Бабина и тези на Рашковската река, течейки в източна посока преминава през селата Радотина, Гурково и Новачане и се влива в р. Бебреж преди м. “Пробой”. Река Бебреж напуска Ботевградската котловина през “Пробой” и, прорязвайки дяловете на западния предбалкан, при с. Своде влива водите си в река Малки Искър. В източната си част Ботевградската котловина оттича водите си чрез река Витомерица, която след с. Правешка лъкавица се нарича още Лъкавишка, и влива водите си в река Малки Искър при с. Калугерово. Друга река, която напуска територията на Ботевградския район, без да се влива в река Бебреж е Липченската река.
Онова нещо, което прави Ботевградската котловина така значима през вековете, са старопланинските проходи и вървища.
Три са старопланинските проходи, разположени в подходящи планински седловини, които имат икономическо значение още от древността за земите, разположени от двете страни на Стара планина, и за Балканския полуостров. Това са: Етрополският (1396 м н. в.), Златишкият (“Кашана” - 1385 м н.в.) и Ботевградският (Арабаконашкият - 998 м н. в.). През тях по времето на траките, а по-късно и при римляните, преминават важни пътища.
От съществено значение за Ботевградската котловина са седловините Копияновец и Равна в предбалканския рид Гола глава за осъществяване на пътна връзка с Враца и Лопатна (Правешки връх), през която преминава пътя за гр. Етрополе и Златишкия проход. От не по-малко значение за развитието на пътните връзки са речните проломи Лъкавишки на р. Витомерица и Ръждавишки на р. Бебреж. Витият и стръмен коларски път от Врачеш през седловината Витиня (965 м н.в.) за с. Чурек и Софийското поле през средата на ХХ век прераства в главен шосеен, а през 80-те му години в магистрален път, като основна пътна връзка между Северна и Южна България.
Според климатичното райониране Ботевградската котловина попада в климатичната подобласт на Предбалкана от Умерено континенталната климатична област. Ограждащите планини и котловинният релеф оказват своето влияние на климата и. Зимният период, макар и продължителен, не е много студен (средната януарска температура е -1.40), но с много температурни инверсии, изразяващи се с мъгли и поледици. Пролетта е хладна и дъждовна, с чести късни слани. Лятото е сухо и ясно, но с проливни дъждове и градушки (средната юлска температура е 21.60). Есента е продължителна и в първата си част суха и топла, но по-късно (след средата на м. ноември) - дъждовна, студена и мъглива. Районите с надморска височина над 1000 м попадат в планинската климатична област.
Надморска височина на Ботевградската котловина е от 300 м н.в. (местността Смесите, Скравенско землище) до 400 м н.в. (Ботевград 396 м н. в.). Ниската надморска височина, котловинната геоморфология и протичащата река Бебреж са причина почти целогодишно да се наблюдава мъглявина, разположена в ниските части на котловинното дъно, която населението още от незапомнени времена нарича “синявица”. Широко разпространени като основни скали са: шистите, кварцитите; филитите и лиските. Ботевградският предбалкан е изграден основно от варовици, но се срещат и другите скални типове, включително и пясъчници (р. Брусен).
Основните скали, релефът и климатът, като основни почвообразуващи абиотични фактори, обосновават съществуването на голямо разнообразие от почвени типове в региона. Интразоналните почвени типове са представени от алувиални и алувиално-ливадни наносни почви и делувиални и делувиално-ливадни ерозивни почви, с които е запълнено котловинното дъно. Предимно в Предбалкана се срещат и хумусно-карбонатните почви (върху варовика). Зоналните почвени типове са представени от различните подтипове на сивите горски почви, кафявите горски и високо в планината - планинско-ливадни почви.
Дървесната (горска) растителност е представена предимно от зимен дъб (горун), източен бук, благун, цер и различните видове на габъра - келав (свинака), обикновен и воден. Срещат се още летен дъб, ясен, клен, явор, бряст, липа, дива череша, брекина, мукина, трепетлика и др. В региона са запазени и две естествени находища на обикновената ела, които носят съответно имената: Елаците и Елака. През ХХ век са интродуцирани и други иглолистни видове, като са създадени множество изкуствени насаждения (култури). Това са белият и черният бор, смърчът и дугласка ела. Култури са създадени и от бреза, от различни видове тополи, от кестен и др. широколистни, нови за района.
== История ==
| |||