Ботевград: Разлика между версии

 

[[Image:Botevgrad 2.JPG|дясно|thumb|270px|Изглед от центъра на града]]

 

Историческата значимост на Ботевградската котловина идва от нейното стратегическо положение - на територията й се пресичат две изключително важни пътни направления - от Бонония (Видин) и Рациария (Арчар) през Етрополе за Филипополис (Пловдив) и Константинопол (Инстанбул) и от Ескус (край Гиген), Никопол, Търново и Ловеч за София.През римската епоха значението на първото направление е по-голямо и римляните настилат пътят, който тогава преминава по южните склонове на Предбалкана, северно от сегашните села Скравена и Трудовец, с каменни блокове (павета), а населението го нарича "Друм". Връзката със Софийския път е над днешното село Новачане. Като доказателство за значението на тези пътни трасета са специално изградените крепости за охрана на проходите, най-вече на Араба конак (Ботевградски), наричан още Дефилето, намереният крайпътен камък в м. Рибни вир над с. Врачеш от римската епоха (367-375 г.) и остатъци от пътни настилки в отделни пътни участъци, намирани до средата на 20 век. След като теренните условия позволяват и вече при нов приоритет - София, пътят се премества в южната част на котловината, а кръстопътят - на територията на днешния Ботевград. За това способстват не само по-късото и удобно трасе, а и фактът, че древните селища - Билоречка, Киево и Одрец, разположени край "Друма", предшественици на днешните Новачане, Скравена и Трудовец, са напълно унищожени от турския завоевател.