Уикипедия

Ботевград: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 32:
 
[[Image:Botevgrad 2.JPG|дясно|thumb|270px|Изглед от центъра на града]]
Историческата значимост на Ботевградската котловина идва от нейното стратегическо положение - на територията й се пресичат две изключително важни пътни направления - от Бонония (Видин) и Рациария (Арчар) през Етрополе за Филипополис (Пловдив) и Константинопол (Инстанбул) и от Ескус (край Гиген), Никопол, Търново и Ловеч за София.През римската епоха значението на първото направление е по-голямо и римляните настилат пътят, който тогава преминава по южните склонове на Предбалкана, северно от сегашните села Скравена и Трудовец, с каменни блокове (павета), а населението го нарича "Друм". Връзката със Софийския път е над днешното село Новачане. Като доказателство за значението на тези пътни трасета са специално изградените крепости за охрана на проходите, най-вече на Араба конак (Ботевградски), наричан още Дефилето, намереният крайпътен камък в м. Рибни вир над с. Врачеш от римската епоха (367-375 г.) и остатъци от пътни настилки в отделни пътни участъци, намирани до средата на 20 век. След като теренните условия позволяват и вече при нов приоритет - София, пътят се премества в южната част на котловината, а кръстопътят - на територията на днешния Ботевград. За това способстват не само по-късото и удобно трасе, а и фактът, че древните селища - Билоречка, Киево и Одрец, разположени край "Друма", предшественици на днешните Новачане, Скравена и Трудовец, са напълно унищожени от турския завоевател.
На нововъзникналият кръстопът през 17-18 век се заселват двама братя албанци, които построяват самунджийница (хлебарница). От околните махали (колиби) на новото място се преселват и други семейства, като се поставя началото на най-младото селище в котловината - село Самунджиево. През март 1866 г. Митхат паша - валия на област Туна (Северна България и Софийско) на път за София отсяда в Самунджиево. Очарован от прекрасната природа и прозорливо оценявайки стратегическото положение на селото, заповядва на това място да бъде изграден град, който да бъде център (касаба - главен град) на каза (административен окръг) и да носи името Орхание. Преданието гласи, че това е името на любимата му дъщеря, която е умряла млада от мъка по непозволена любов с български момък. Другото твърдение е, че новият град е наименуван на султан Орхан (1326 - 1359 г.) - един от основателите на османската държава на територията на Мала Азия. Градът се застроява по специално изготвен план - с прави и широки улици, пресичащи се под прав ъгъл и специално изградена улица за чаршия, дълга 600 аршина. За 1-2 години се построяват - турски конак, владишки конак, джамия, училище, часовникова кула (1867 г. - емблема на града) и др. Населението на съседното село Зелин (на 3 км южно) е задължено да се пресели в града. Като административен център гр. Орхание измества дотогавашния такъв - гр. Етрополе, което е причина за неговото бързо западане.
Административният окръг (каза), на който гр. Орхание става център е старата средновековна българска административно-военна област Киево, чийто управител (кефалия) е севаст Огнян, оставил ни своето каменно писмо в близката крепост "Боженишки Урвич". Тя включва териториите на днешните общини - Ботевград, Правец, Етрополе, Ябланица, част от Тетевенска и землището на с. Хубавене. Този окръг просъществува до Освобождението.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ботевград“.