Михаил Чайковски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: uk:Міхал Чайковський |
Delineator (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3:
| портрет= Michał Czajkowski Sadyk Pasha.PNG
| описание= полски патриот и писател
| роден-дата=[[
| роден-място=[[
| починал-дата= [[18 януари]], [[1886]] г.
| починал-място=[[
}}
'''Михаил Чайковски''' (на полски: ''Michał Czajkowski'', на украински ''Mykhailo Chaikovsky'', известен още като ''Садък Паша'' и ''Чайка Чайковски'') е [[Полша|полски]] патриот и [[писател]].
==Биография==
Роден е на 29.09.1804 г. в Холчинец - Киевска губерния, [[Украйна]], в семейството на заможни дворяни ("[[Шляхта|шляхтичи]]"): по баща е поляк, но сам той винаги с гордост е изтъквал, че по майка е потомък на прочутия казашки атаман Григорий Бжуховецки.
Неговият идеал е освобождение на [[Полша]] от Руско владичество и създаване на Полско-украинска казашка република. Участва в полското въстание за национално освобождение от 1830-31 г., като проявява забележителна смелост и храброст. Получава чин обер-лейтенант и е награден със Златен кръст за храброст. След потушаването на въстанието емигрирал с целия си полк и се поставил под заповедите на княз [[Адам Чарторицки]], водач на полското антируско революционно движение, действащ от хотел "Ламберт" в [[Париж]].
За да помогне на поляците и напакости на Руската империя, през 1841 г. Чайковски основава първата постоянна представителна агенция на хотел "Ламберт" в [[Истанбул]], която става център и организатор на противоруската пропаганда и дейност на Балканите, Украйна и Кавказ.
Когато в края на 1850 г. под давление на Петербург е предстояло екстрадирането му от Турция, Чайковски преминава на турска служба, приема исляма и променя името си на Мехмед Садък паша (разговорно познат повече като Садък паша или Садък паша-Чайковски ).
В навечерието на [[Кримската война]] ( 1853-56 г.) под негово внушение бил сформиран Казак-алай (Казашки полк в състава на турската армия ), целта на който била да обедини казаците-разколници, заселени по онова време в [[Добруджа]], с представителите на християнските народности (главно българите) от полуострова, за участие във войната срещу Русия с оглед освобождението на Полша. Казак-алаят бил сформиран в [[Одрин]] от българи и поляци, които дали клетва за вярност на султана. Българите малко се интересували от деликатните цели на полка, към който се числяли. За тях е било важно, че ще носят оръжие и униформа, ще яздят коне и въртят дълги саби - нещо, което до тогава за простата рая е било абсолютно забранено. Полкът се е нарекъл Казашки по името на казаците, които до окончателното им присъединяване в Южна Русия към русите, са служили като съюзници на турците заедно с кримските татари. Френският император [[Наполеон III]], тогава турски съюзник, по молба на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци. Под заповедите на Садък паша, въоръжени с модерно френско оръжие, Казак-алаят участвал успешно в първата част на войната - от Лудогорието през Букурещ до р.Прут, след което по искане на Австрия бил изтеглен на турска територия.
Със своя полк Садък паша-Чайковски бил на служба още десетина години на различни места в Турската империя - главно в [[Сливен]], като през цялото време запазил християнския характер на Казак-алая, та не е чудно, че много от българите, служили и получили военни знания в него, се включили по-късно в четническите и революционни бунтове, както и в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]].
Казак-алаят на Садък паша Чайковски е изиграл положителна роля в нашето Възраждане - с покровителството си над църквата и населението, с военното обучение на български младежи, с европеизирането на хората и нравите, с поощрението на културния живот, а по отношение на хайдути и четници алаят най-често епроявявал пасивност, резервираност и нежелание да ги преследва по понятни причини.
През 1870 г. се прави опит за потурчване на славянските дружини в Казак-алая като предложили на Садък паша - Чайковски да въведе в полка си турския език и команда. В знак на несъгласие той подава оставка. Казашкия полк се разформирова след като от него избягали, напуснали и подали оставки много от офицерите и нисшите чинове.
През 1872 г. Михаил Чайковски е амнистиран от руския цар и се завръща в [[Украйна]]. Призовава за помирение с [[Русия]] и обединението на всички славяни под властта на цар [[Александър II (Русия)|Александър II ]]. Възвръща християнското си вероизповедание през 1873 г.
Самоубива се на 18.01.1886 г. в Борки, Черниговски район, Украйна.
==Литературна дейност==
Литературното творчество на Михаил Чайка-Чайковски има принос в опознаване състоянието на духа, икономиката и нравите по българските земи от онази епоха. Той написва книгите "Кърджали" (1839 г.) и "България" (1871 г.).
Михаил Чайковски взема дейно участие в културния живот на страната. Запознат добре с проблемите на българската възраждаща се нация участва в акциите по черковния въпрос (черковно-националната борба), но насочва българите към католицизма. Подпомага откриването на български училища. Поддържа връзки с Александр Екзарх, Георги С. Раковски, Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Г. Миркович и др.
В същото време обаче като последовател и мисионер на Чарторицки (Адам Чарторийски) се стреми да ограничи руското влияние на Балканите и е за укрепване целостта на Османската империя. Развива проект за турско-славянска войска с оглед бъдеща война срещу Русия, както и идея за турско-български дуализъм. Дейността му е насочена определено срещу руската имперска политика, в интерес на полската национално-освободителна кауза.
== Източници ==
*Каролина Суходолска. Българите в неиздадените мемоари на Чайка Чайковски. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 10, 1894, с. 445.
*Смоховска-Петрова, Ванда. „Михаил Чайковски-Садък паша и Българското възраждане“. София, БАН, 1973.
{{сорткат|Чайковски, Михаил}}
[[Категория:Полски писатели]]
| |||