|
==Създаване==
През 1897 година в лицето на растящата революционна сила на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], група консервативно и [[Българска Екзархия|про-eкзархийски]] настроени българи, основават в Солун съперническанова организация, наречена първоначално Българско благодетелно братство "Милосърдие". Братството е против революцията като метод за освобождение и смята, че Македония и Одринско имат нужда преди всичко от просвещение. Уставът му носи дата март 1897 година и е подписан с псевдонимите на 12 членове — основатели. Между тях били учителите [[Иван Гарванов]], [[Димитър Мирчев]], [[Христо Тенчев]], [[Христо Ганов]], [[Атанас Наумов]], [[Антон Попстоилов]], както и [[Йосиф Кондов]] - търговец, [[Коне Самарджиев]] - книжар, [[Неделчо Колушев]] - служител в българското консулство и др. Организацията е водена от [[Иван Гарванов]], който тогава е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Тя започва да издава нелегално вестник „Борба“, като създава постепенно свои клонове в [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Велес]], [[Тиквеш]], [[Смолян]]ско и [[Сяр]].<ref>История на България - Електронна енциклопедия, ИК Труд, Сирма, (Статия: ''март, 1897 г.'')</ref> Същевременно създаването на Братството кара сръбската и гръцката пропаганди в Солун се активизират. Така на 3 юни 1897 г. Христо Ганов е убит от сърбоман в Солунското кафене “Коломбо”. Присъстващият Иван Гарванов се притича на помощ, но е тежко ранен. Съдебното следствие установява, че следите на атентата водят към сръбския консул. Това кара организацията да преосмисли частично идеите си и да приеме по-агресивна позиция, като се нарече "Революционно братство". Членовете на организацията постепенно започват да осъзнават и необходимостта от въоръжена борба. Дейността на Братството среща противодействие и от страна на [[ВМОРО|Вътрешната организация]] и донякъде от [[ВМОК|Върховния комитет]] в София. Започват вътрешни междуособици и опити за взаимни покушения с ранени, макар че никой не е убит. В спомените си [[Георги Баждаров]] пише по повод на пререканията между двете организации:
{{цитат|''..."Хората на Братството изглежда са се счели оскърбени, загдето са били пренебрегнати от другите. Това чувство ще да е било доста остро, защото хората на Братството са имали самочувствие да не бъдат нито по-малко умни, нито по-малко патриоти и авторитетни от другите... С Централния комитет в Солун бяха повече хората от еснафа, а с Братствениците бяха повече от нотабилите. В психологията на едните и на другите може би има известна разлика, вследствие на разликата в социалното им положение, но разлика между водачите, които бяха гимназиални учители, не можеше да има, освен чисто индивидуална, свойствена на лицата и от двете групировки... В това разцепление, сигурно ще да е имало и личен елемент, може би и смисъл и интерес. У обществата с ниска култура мъчно е да разбереш караниците и те почват поради идеи, материален интерес или накърнено честолюбие.''.."<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_1.html Георги Баждаров, Моите спомени, София – 1929 г. Съставител: Ангел Джонев].</ref>}}
|
