Гергина Дворецка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Работи в програма „Христо Ботев” на [[БНР]], където през годините е водила младежки, културни, исторически и други предавания.
Създател е на първото българско предаване за [[европейска интеграция]] „Младежта среща Европа“ — още през 1990 г.<ref>[http://64.233.183.104/search?q=cache:ApjpIoABmV4J:www.bta.bg/cgi-bin/site.1/freenews/bulgariaes_news.pl%3Fsepfilename%3D337747442%26predmes%3D07%26predgod%3D2005+%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B0&hl=en&ct=clnk&cd=49 Европредаванията по БНР отбелязват 15 години от създаването си]</ref>. Сега нейното предаване се казва „Европейски проекти“.
Получила е награди от Делегацията на Европейската комисия в България, от Националната агенция на програма „Леонардо да Винчи”, от асоциация „Журналисти за Европейския съюз”, от [[СБЖ]].
За историческите си предавания е отличена с юбилеен медал „1300 години България”. За усилията си за популяризиране на френската култура, през юли 2006 г. Гергина Дворецка бе наградена с френския орден „Академични палми“, който й бе връчен през февруари 2007 г. в посолството на [[Франция]] в София <ref>[http://www.bnr.bg/HristoBotev/Edition_Obrazovanie/show_BezGranici/Material/0227nagradaevropproekti.htm Международно признание за водещата на “Европейски проекти” - Гергина Дворецка]</ref>.
Автор на стихосбирките „Понякога е обич”, „Човекът, когото си чакал”, „Шарени думи”, „Сняг и нежност” и съавтор на изданието „La francophonie vue et vécue par les journalistes bulgares”. В края на 2009 г. издателство "Книжен тигър" публикува нейната книга "Славянско танго" (http://www.papertiger-bg.com/Slowianskie_Tango.html), която бе представена в Полския институт в София.
Участник във фотоизложбата „Пет погледа към Полша”, организирана от Полския институт в София през 2007 г. Специализирала е полски език и култура в летните школи за чужденци на Варшавския университет и университета „Мария Кюри-Склодовска” в [[Люблин]]. Владее френски, английски, италиански, испански, полски и руски.
Член е на СБЖ, на Международния съюз на журналистите франкофони (UPF) със седалище в Париж, на сдружението на испаноговорящите журналисти в България, на Евроклуба към Българска търговско-промишлена палата, на дружеството за приятелство с [[Финландия]], на Комитета "[[Данте Алигиери]]", на Международната асоциация на приятелите на [[Никос Казандзакис]].
== Източници ==
| |||