Сливени: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
==История==
===В Османската империя===
В 15 век в Сливени са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на 15 век ''Сливени'' е споменато с 27 глави на семейства и двама неженени ''Папа Сивлия, Йорг, Тодор, Пелегрин, Джаин, Радомир, Джурко, Йорг, Тодор, Стайо, Алекса, Яно, Тодор, Добро, Михо, Никола, Раде, Стамат, Михо, Нико, Никифор, Добро, Кирк (Герг), Филип, Манол, Алекса, Добри, Петре, Койо и Никола'', и три вдовици ''Кала, Мара и Мара''. Общият приход за империята от селото е 1&nbsp;776 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 115</ref>. ''Горно Сливени'' е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: ''Леко, Михо, Йорг, Спасе, Стайо, Лекос, Томчо, Добро, Маврангел, Филип и свещеника Андон'' с 670 акчета данък<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 121</ref>.
 
В края на 19 век Сливени е [[албанци|албанско]] [[ислям|мюсюлманско]] село, изолирано сред околните български села. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., ''Славени'' (Slaveni) е посочено като село в Костурска каза с 35 домакинства и 105 жители [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Сливени има 270 жители арнаути мохамедани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.265.]</ref>