Марчища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
}}
'''
==География==
Ред 35:
==История==
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Марко'' и съответства на сръбския и хърватски топоним [[Марчичи]]. Поради липсата на метатеза на -''а''р в -''ра'' в името ''Марко'', ''Марчища'' не може да се смята за старо име.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.</ref>
В края на 19 век Марчища е малко село в Костурска каза на Османската империя. Селото не фигурира в статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“). В началото на 20 век цялото население на Марчища е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Марчища има 50 жители гърци.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр 182-183.</ref> Според [[Христо Силянов]] селото е българско и в 1906 година пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.220.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Марчища преди Балканската война има 15 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.</ref>
| |||