Флавий Василиск: Разлика между версии

| описание на изображението=<small>[[SolidusСолид]], възхваляващ Василиск като ''[[август (титла)|август]]'' на [[Византийска империя|Визанитйската империя]], както и неговите победи.</small>

Василиск успява да се добере до властта през [[475]], възползвайки се от непопулярността на император Зенон, "варварският" приемник на Лъв, и от организирания от Верина заговор, който принуждава Зенон да избяга от Константинопол. Въпреки това, по време на краткото си управление, Василиск очуждаваотчуждава фундаменталната подкрепа на [[Православие|Църквата]] и на народа на Константинопол, подпомагайки [[монофизитизъм|монофизитската]] [[христология|христологична]] позиция, противно на масово възприетата Халкедонска вяра. Също така неговата политика на подсигуряване на властта му чрез назначаване на лоялни хора на ключови постове антагонизира много важни фигури в имперския двор, включително сестра му Верина. Така че, когато Зенон се опитва да си възвърне империята, той de facto не среща съпротива, влизайки триумфално в Константинопол и пленявайки и убивайки Василиск и семейството му.

Борбата между Василиск и Зенон попречва на Източната империя да се намеси при падането на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]], което се случва в ранния [[септември]] [[476]]. Когато вождът на [[херули|херулите]]те - [[Одоакър]], детронира западния император [[Ромул Августул]], изпращайки имперските [[regaliaрегалии]] в Константинопол, Зенон току-що е възвърнал своя трон и единственото, което му остава, е да назначи Одоакар за ''[[dux]]'' на Италия, с което се слага край на Западната Римска империя.

Военната кариера на Василиск започва при Лъв I. Императорът удостоява своя зет с титлата ''dux'', или главнокомандващ, на [[Тракия]].<ref name="smith">Смит.</ref> Там Василиск води успешна военна кампания срещу [[българи|българите]]те през [[463]]. Той става приемник на Рустиций като ''[[Magister militum]] per Thracias'' ([[464]]) и постига няколко успехи срещу [[готи]] и [[хуни]] ([[466]] или [[467]]).<ref name="martindale">Martindale.</ref>

Сардиния и Либия са вече покорени от Марцелин и Ираклий, когато Василиск пуска котва на ''Promontorium Mercurii'', сега [[Кап Бон]], намиращ се срещу Сицилия, на около четиридесет мили от Картаген. Гейзерих моли Василиск да му отпусне пет дни, през които да напише условията си за мир.<ref>Прокопий предполага, че Гейзерих е придружил молбата си за мир с подкуп.</ref> По време на преговорите Гейзерих събира своите кораби и ненадейно напада римската флота. Вандалите напълнили много плавателни съдове със запалителни материали. През нощта тези [[брандер|брандери]]и били придвижени срещу неохраняваната и нищо неподозираща римска флота. Византийските командири се опитали да спасят някои кораби от унищожение, но тези маневри били блокирани от нападението на други вандалски съдове.<ref name="smith" />

[[Image:Hagia Sophia BW.jpg|thumb|200px|[[Света София (Константинопол)|Света София]] (тук показана във вида си след реконструкцията, поръчана от император [[Юстиниан I]] през [[537]]) спасява Василиск от императорския гняв след катастрофалната кампания срещу [[вандали|вандалите]]те. Василиск избира църква за свое скривалище на два пъти през живота си, но това го спасява само веднъж.]]

Василиск побягва в разгара на битката.<ref>Йоан, лейтенант на Василиск, когато бива пленен от вандалите, отказва амнистията, обещана му от Гензон, синът на Гейзерих, и скача през борда, облечен в тежка броня, с което се удяваудавя в морето. Последните му думи били, че не може да понесе да се предаде на тези "нечестиви кучета" - вандалите, тъй като вандалите всъщност били [[арианство|ариани]] (Прокопий).</ref> Половината от флотата е изгорена, потопена или пленена, а останалата половина последва бягащия Василиск. Цялата експедиция се проваля. Ираклий се оттегля през пустинята в [[Триполитания]], удържайки тази позиция в продължение на две години, докато не е отзован; Марцелин се оттегля в Сицилия, където е настигнат от Василиск;<ref name=friell /> генералът обаче бива убит, вероятно по подстрекателство на [[Рицимер]], от един от собствените си капитани; а кралят на вандалите изразява своята изненада и удовлетворение, че самите римляни премахват най-големите му антагонисти.<ref name="smith" />

След смъртта на Лъв, Зенон, който е "варварин" с [[Исаврия|исаврийски]] произход, но в същото време зет на Лъв, се възкачва на императорския трон след краткото управление на собствения му син [[Лъв II]] ([[474]]). "Варварският" произход на императора поражда сред народа на [[Константинопол]] антипатия към Зенон. Освен това силният германски дял сред военните, предвождани от Теодорих Страбон, ненавижда исаврийските офицери, които Лъв I довежда, за да намали зависимостта си от остготите. И накрая, Зенон се очуждаваотчуждава от своя исаврийски военачалник [[Ил]], който бива подкупен от Василиск. В основата на заговора стои Верина, която подбужда народен бунт срещу императора. Въстанието, подкрепено от Теодорих Страбон, Ил и Армат, е успешно и Верина убеждава императора да напусне града. Зенон побягва към родните си земи, взимайки със себе си част от исаврите, живеещи в Константинопол, както и имперската хазна. Тогава Василиск е провъзгласен за ''август'' на [[9 януари]] [[475]]<ref>Съществува хороскоп, направен в деня на коронацията на Василиск —[[12 януари]] [[475]] в 9 часа сутринта, направен най-вероятно от привърженик на Зенон. Хороскопът, запазен заедно с хороскопите на други двама узурпатори при Зенон чрез арабски източници, правилно предсказва, че краят на управлението на Василиск ще дойде след две години. Вж {{cite book |last=Barton |first=Tamsyn |title=Power and knowledge: Astrology, physiognomics, and medicine under the Roman Empire |year=2002 |month=Dec |publisher=University of Michigan Press |id=ISBN 0-472-08852-1 |pages=p.&nbsp;60 }}</ref> в палата Хебдомон от дворцовите министри и сената.<ref> Обичаят позволявал на сената на признае узурпатор за император, с което Василиск става новият законен владетел. Това обаче е първото приемане на властта с военна сила през последните сто години (Friell).</ref> Градската тълпа си отмъщава на Зенон, убивайки почти всички от останалите в града исаври.<ref name="bury" /><ref name="friell">Friell.</ref>

Отначало като че ли всичко тръгва добре за новия император, който дори се опитва да създаде нова династия, като удостоява своята съпруга Елия Зенона с титлата ''[[Augustaавгуст (титла)|августа]]'' и прави своя син Марк ''[[Caesarцезар (титла)|цезар]]'', а по-късно и [[август (титла)|''август'']];<ref>Василиск също така пуска в обращениеобръщение монети, ознаменуващи съвместното му управление със сина му;[http://www.romancoins.info/Byzantines.html#basiliscus] Също така са сечени златни и бронзови монети в чест на Елия Зенона, ''[[Augusta]]''[http://www.wildwinds.com/coins/ric/zenonis/i.html] Монетите носят надписа <small>AVGGG</small>, като трите 'G' са тримата ''Augusti''. Вж {{cite book |last=Yonge Akerman |first=John |title=A Descriptive Catalogue of Rare and Unedited Roman Coins |origyear=1834 |year=2002 |publisher=Adamant Media Corporation |id=ISBN 1-4021-9224-X |pages=p.&nbsp;383}}</ref> но въпреки това, поради неспособността му като император, Василиск бързо загубва подкрепата на повечето си привърженици.

Василиск разчита на подкрепата на някои ключови дворцови фигури в своя стремеж към власт. Въпреки това той бързо губи повечето от тях. Първо Василиск очуждава подкрепата на собствената си сестра, Верина, екзекутирайки ''[[magister officiorum]]'' Патрикий. Патрикий е любовник на Верина и императрицата имала планове да го издигне като император и да се омъжи за него: самият бунт срещу Зенон бил организиран с цел Патрикий да стане император. Василиск обаче надхитрил сестра си и след бягството на Зенон накарал министрите и сената да изберат него, а не Патрикий, за византийски император. Василиск заповядал Патрикий да бъде убит, тъй като офицерът бил реален кандидат за сваляне на императора; впоследствие Верина по-късно интригантствала срещу Василиск, поради екзекуцията на нейния любовник.<ref>Бъри. Според [[Кандид]], след смъртта на Патрикий Верина интригантствала в полза на Зенон, но плановете и&#768; били разкрити от Василиск и единствено посредничеството на Армат спасило живота йи&#768;.</ref>