Магнитна проницаемост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
В електромагнетизма '''магнитна проницаемост''' е физична величина, характеризираща степента на [[намагнитване]] на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното [[магнитно поле]]. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от [[Оливър Хевисайд]]. В системата [[SI]] магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A<sup>2</sup>). Величината <math> \mu_0 </math> е известна като '''магнитна константа''' или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: <math> \mu_0 </math> = 4πx4πx10 10<sup> -7 </sup> , H/m</sup>. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) <math>\mathbf{B}</math>, ([[тесла (единица)|T]]) и интензитета на магнитното поле <math>\mathbf{H}</math>, (A/m):
 
:<math>\mu = \frac{\mathbf{B}}{\mathbf{H}} </math>