Фани Попова-Мутафова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ivanicov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ivanicov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 15:
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът [[Кирил Христов]] казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
 
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова изпитвасе известно увлечениеувлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща [[Адолф Хитлер]] и [[Бенито Мусолини]]. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. [[народен съд]] на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
 
След като през 1960-те режимът се ориентира към "патриотична" иедология, Фани Попова-Мутафова е до известна степен реабилитирана. Налагат й да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта й без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.