Централен комитет на ВМОРО и ВМРО: Разлика между версии

'''Централният комитет''' е ръководното тяло на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], по-късно на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], е ръководното тяло на цялата организация. Революционната мрежа на ВМОРО е изградена от селски, окръжни и околийски комитети, а цялостната дейност и важните решения на организацията зависят от Централния комитет<ref>[http://www.koronal.com/doc/istoria/22.htm Националноосвободително движение на българите в Македония и Одринска Тракия (1878-1912)]</ref>.За пръв председател на ЦК е избран [[Христо Татарчев]] през 1894 година. Комитетът преустановява дейността си с разтурянето на ВМРО след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година, тогава членове на ЦК са били [[Иван Михайлов]], [[Владимир Курте]]в и [[Георги Настев]]. Успоредно с централнияЦентралния комитет от 1896 година действа и [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство на ВМОРО]], закриванетозакрито през 1928 година.

През 1894 година на [[Ресенски конгрес на ВМОРО|първиятпървия редовен конгрес на ВМОРО]] в [[Ресен]] за председател на централния комитет е избран [[Христо Татарчев]], а за секретар [[Даме Груев]]. Те поемат и ръководството на [[Солунски революционен окръг|Солунския революционен окръг]]<ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/i-kong.html Ѓорѓиевски, Цане. I Конгрес.]</ref> Пере Тошев става член на ЦК през 1898 година<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/pt/pere_toshev.htm Пере Тошев (Личност и Дело), Светозар Тошев]</ref>

През 1903 година централенна [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] Централен комитет в лицето на [[Иван Гарванов]], [[Спас Мартинов]] и [[Димитър Мирчев]] взима решение за вдигане на всеобщо въстание. Всички видни фигури на ВМОРО отсъстват от конгреса, поради разкрития и масови арести на няколко афери.

На [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес на ВМОРО]] през октомври 1905 година за членове на ЦК са избрани [[Даме Груев]], [[Пере Тошев]] и [[Тодор Попантов]] от [[Серска група|Серската група]]. Основна тяхна цел е да тушират разцеплението в организацията, което обаче те не успяват да постигнат. На [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] от март 1908 година за членове на централния комитет са избрани [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Ефрем Чучков]] и [[Петко Пенчев]].

След като ВМОРО е въстановена в началото на 1911 година [[Тодор Александров]], [[Христо Чернопеев]] и [[Петър Чаулев]] стават ръководно тяло. За резервен член е избран [[Александър Протогеров]], който замества убитиятубития през [[Първа световна война|Първата световна война]] Христо Чернопеев.

В началото на 1925 година се свиква [[Шести конгрес на ВМРО|конгреса на ВМРО в Сърбиново]]. За членове на ЦК са избрани [[Александър Протогеров]], [[Георги Попхристов]] и [[Иван Михайлов]], като последният оглавява организацията почти еднолично. Седмица преди [[Седми конгрес на ВМРО|конгреса на ВМРО в Крупник]] Александър Протогеров е убит по нареждане на Иван Михайлов. Оформят се група на [[Протогеровисти]]те и такава на [[Михайловисти]]те, като и двете организират свой конгрес и избират свой представители. На конгреса на ВМРО на Иван Михайлов не присъстват членачленът на Централния комитет Георги Попхристов и членовете на Задграничното представителство [[Наум Томалевски]], [[Кирил Пърличев]] и [[Георги Баждаров]], но въпреки това за членове на ЦК са избрани Иван Михайлов, [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]] и [[Страхил Развигоров]]. Като резервни членове влизат [[Йордан Гюрков]], [[Владимир Куртев]] и [[Иван Попевтимов]].