Робърт Фрост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) Премахната редакция 3127692 на 87.126.43.76 (б.) - ако са съвместими с GFDL, преводите трябва да идат в Уикиизточн |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
починал-място=[[Бостън]],[[Масачузетс]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
}}
Пътят, по който не поех
Два пътя в леса разделени видях,
ала не можех да тръгна по двата.
Бях пътник единствен, там дълго стоях,
единия с поглед надолу следях
гръб как извива навътре в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор почтен
и с повече право сторих навярно.
Той искаше работа - цял затревен,
па макар и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ сутрин там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за друг ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води винаги. Сам
не вярвах обаче, че ще се върна.
Това ще разказвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя веднъж разделени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.
Сенокос
Край гората нямаше друг звук, освен
от косата ми, шепнеща на земята.
Какво й прошепна, не усетих добре.
Навярно за топлото слънце тоз ден
или нещо навярно за тишината -
затова го прошепна, без да говори.
Не бе дар мечтан от ленив миг и злато,
получено лесно от ръката на елф.
Всяка измислица твърде слаба се стори
на любов, ред полагала в тия блата
с пики салепови, та подплаши змията.
Косата ми дълга прошепна тогава:
"Фактът е най-сладкият блян на труда."
И остави сеното да се създава.
превод: Теменуга Маринова
'''Робърт Лий Фрост''' ({{lang-en|Robert Lee Frost}}) е американски поет, четирикратен лауреат на наградата [[Пулицър]] ([[1924]], [[1931]], [[1937]], [[1943]]).
| |||